Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
След направените арести организацията се разпада. Шпионите и диверсантите, намерили се зад решетката, принадлежат към пет различни резидентури, използвали за връзка с Германия две нелегални радиостанции. Едната от тях — на Уилър Хил е ликвидирана от ФБР, а съдбата на другата остава неизвестна.
Канарис, след като преглежда списъка на арестуваните, направен от Пикенброк, пита:
— Какво ли е станало с „Бродягата“?
— Това е една от загадките, която се опитваме да разгадаем — отговаря Пикенброк. Неговото име никъде не фигурира, така че може би е още свободен. Единственото утешително обстоятелство в цялата тази проклета история.
До 7 юли в абвера, стаили дихание, очакват някаква вест за Сиболд или — колко по-добре би било! — от него самия:и такива случаи има в разузнаването. Но тъй като нищо не получава, началникът на радиоцентъра на абвера във Волдорф Траутман прави опида се свърже с радиста „Глен“ в Мексико, който поради голямата отдалеченост предава своите съобщения за Германия чрез „Бродягата“. Но и „Глен“ мълчи. Тогава Траутман запитва неговата връзка в Мексико — агента Р-3757.
Р-3757 (мексиканският гражданин от немски произход Фернандес) отговаря бързо, но отговорът му не съдържа нищо утешително. Той телеграфира:
„«Глен» още не е арестуван, но е под наблюдение. Той ни съветва да предупредите «Бродягата», че в етера го наблюдават 20 радиопеленгатора в САЩ и 3 — в Мексико. «Глен» унищожава своите книжа и е готов да демонтира радиостанцията. Излизането в етера временно е невъзможно. Щом обстановката се подобри, той се надява да възобнови работата чрез подвижен радиопредавател.“
Като получала това съобщение, Траутман незабавно телеграфира направо на „Бродягата“:
„В интерес на Вашата сигурност занапред до получаването на нови указания прекратете връзката е Хамбург.“
Отговор не последва. Радиостанцията на „Бродягата“ мълчи.
През следващите два месеца за Уилям Сиболд няма ни вест, ни кост и всички опити да бъде намерен чрез връзките или посолството остават безуспешни.
Към септември американското правителство разполага с всички материали, необходими за организирането на съдебен процес. Мнозина от арестуваните признават вината си и го удрят на такава откровеност при разпитите, че властите получават достатъчно доказателства за осъждане и на онези подследствени като Дюквесън и Ланг, които отричат предявените им обвинения.
На 3 септември 1941 г. във федералния съд на Бруклин започва съдебният процес срещу 19-те арестувани агенти. Още на следния ден Томсън телеграфира в Берлин, че „американската преса поднася съдебните материали под сензационни и крайно неласкави за Германия заглавия“.
Началото на процеса случайно съвпада с още едно събитие: ФБР най-после попада на следите на Лудвиг, когато той се опитва да се добере до тихоокеанского крайбрежие, за да се качи на един японски кораб. Задържат го около Сиетъл. Едновременно с него са арестувани още петима агенти от неговата група.
Самият процес започва със сензация. Държавният обвинител във встъпителната си реч заявява, че „най-грижливо пазената тайна на противовъздушната отбрана на Съединените щати — тайната на бомбоприцела «Нордън» — от 1938 г. е известна на германското правителство“, и посочва с пръст Ланг, давайки да се разбере че именно той е човекът, който я е откраднал. До 8 септември за Сиболд нищо не се чува. Едва този ден Томсън докладва за него със следната бърза телеграма:
„Според агентурни данни арестите са направени в резултат на сътрудничеството на инженера с фамилно име Сиболд, изглежда, агент на американското разузнаване, с Федералното бюро за разследване.“
На следния ден в съда се, появява и самият Сиболд. Прокурорът тържествено го представя на съдийския състав като главен свидетел на обвинението и му посвещава кратка реч.
„В продължение на 16 месеца — казва той — ФБР поддържаше постоянна връзка е нацисткото разузнаване в Хамбург и по късовълновата радиостанция в Лонг Айлънд предаваше в Германия несъществена информация за американската отбранителна програма, получавайки в замяна сведения за немските агенти в САЩ. Тази радиостанция беше монтирана по указание на немското разузнаване за предаване на секретни данни, отнасящи се за отбранителните мероприятия на Съединените щати, и за ръководене на шпионите на територията на нашата страна. Този замисъл се обърна срещу самите немци благодарение на това, че Сиболд, след като пристига от Германия в началото на 1940 г., незабавно запознава с него Федералното бюро за разследване.“ На 9 и 10 септември Сиболд дава подробни показания за дейността на германската агентура в САЩ и за нейните ръководители в Хамбург — доктор Ранкин и Хайнрих Сорау.