Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Около това време в САЩ действуват много агенти на абвера. Различни шпионски организации и агентурни групи снабдяват Беррлин със секретни сведения практически за всички военни бази и военноморски корабостроителници, за най-важните промишлени обекти и за дейността на правителствения апарат на високо равнище. Сега Канарис се нуждае от главен резидент — опитен професионалист, който да координира работата на действуващите агенти и да спечели нови. Изборът му пада върху майор Улрих фон дер Остен, който ръководи от Европа работата на Курт Лудвиг и на неговата агентурна група в САЩ.
Професионалният разузнавач Остен се подвизава в абвера около двадесет години. През 1935 г. той е изпратен в Испания в помощ на генерал Санхуро, а след това на генерал Франко при подготовката на свалянето на републиканското правителство. Именно Остен ръководи организирането на метежа в Бургос, избухнал през юли 1936 г. и ознаменувал началото на Гражданската война в Испания. Бургос става първият важен испански град, който пада в ръцете на метежниците.
В Бургос Остен живее в един от древните манастири и действува под името Хулио Лопес Лидо — търговец на едро. След като Гражданската война завършва, Остен остава в този град и ръководи работата на местното подразделение на абвера, като се занимава главно е разузнаването против САЩ. В Северна Америка живеят негови роднини: брат му — в Денвър, в щата Колорадо, а братовчед му — в Ню Йорк. Понякога той използва и единия, и другия за отделни разузнавателни задачи.
Като много опитен шпионин Остен разгръща активна подривна дейност против Съединените щати: вербува сред испанците и португалците агенти както за събиране на секретни сведения, така и за изпълняване на куриерски задачи; инструктира агентите и ръководителите на групи от типа на Хаусбергер и Лудвиг, когато те на път за Ню Йорк за кратко време спират в Испания; среща се с куриерите и пътуващите агенти само на испанска територия, така че те да не се компрометират с пътувания до Германия. Той действува абсолютно независимо от „кригсорганизацион“ I, функционираща в неутрална Испания.
Остен тръгва за Съединените щати през Шанхай. Пътува с фалшивия си паспорт на името на Хулио Лопес Лидо и макар в Испания да не е тайна, че под това име се крие не някой друг, а Остен, Държавният департамент и Министерството на правосъдието на САЩ, изглежда са в блажено неведение за това, тъй като той без всякакви затруднения получава американска входна виза. На 16 март 1941 г. Остен пристига в Ню Йорк и под фамилното име Лидо отсяда в хотел „Тафт“. В Америка го очаква широка агентурна мрежа на абвера, която спешно се нуждае от ръководител.
Впрочем, след като се ориентира на място, главният резидент стига до извода, че тук почвата е добре подготвена за по-нататъшно разширяване на активно работилата група на Лудвиг и за превръщането и в база за всички операции на германското разузнаване в САЩ. Но макар у абверовеца да не се заражда никакво подозрение, а Лудвиг да гарантира, че ФБР не знае абсолютно нищо за него, мисията на Остен в Щатите започва (ако изобщо е започнала) по най-несполучлив начин.
Кореспонденцията на Лудвиг вече е привлякла вниманието на английските цензори от Бермудските острови. Още два месеца преди да се появи Остен в Съединените щати, сътрудниците на цензурата са били заинтересовани от едно напечатано на пишеща машина дълго послание от Ню Йорк, подписано от някой си „Джо К.“ и адресирано до „Лотар Фредерик“ в Берлин, което представлявало списък на съюзническите кораби в нюйоркското пристанище с датите на пристигането и отплаването им. В него се споменавало и за „някое и друго“ въоръжение в тях. То било написано на английски, но употребата на някои думи и други особености на изложението давали основание да се предположи, че подателят му не е нито американец, нито англичанин, а немец и при това шпионин.
Представителят на английското контраразузнаване в цензурата препраща подозрителното писмо на ръководителя на английската служба за безопасност в Западного полукълбо Стивънсън, който нарежда да се проследи цялата кореспонденция на тайнствения „Джо К.“. Скоро служителите на пощата откриват няколко нови писма със същия подпис, изпратени на различни адреси в Испания, Португалия и Швейцария. Лабораторията, проверяваща писмата, не намира в тях никакви други бележки, написани със симпатично мастило. Във всеки случаи подателят не използвал рецепти на такива тайни мастила, които англичаните биха могли да проявят. Тогава решават да проверят дали този „Джо К.“ не използва някоя стара рецепта, останала от времето на Първата световна война, например разтвор от пирамидон, проявяван обикновено с йод. Предположението се оказва правилно: след като поредното писмо на „Джо К.“ е обработено с йод, се оказва, че то съдържа най-нови данни за работата на авиационната промишленост на САЩ и за движението на корабите.