Дълг на честта

— Той говори наперено и на едро, но онзи единствен път, когато се срещнахме, изглеждаше като типичен самохвалко. Слаб, суетен, без никаква тежест.

— И още нещо. — Райън информира президента за един от непредвидените резултати от операция САНДАЛОВО ДЪРВО.

При други обстоятелства Роджър Дърлинг вероятно би се усмихнал, ала си имаше Ед Килти, седящ на по-малко от тридесет метра от него.

— Джак, толкова ли е трудно за един мъж да не чука наляво и надясно зад гърба на жена си?

— За мен е съвсем лесно — отвърна Джак. — Женен съм за хирург, нали помните?

Президентът се разсмя, после стана сериозен.

— Можем да използваме това срещу онзи мръсник, нали?

— Да, сър. — Нямаше нужда да казва, макар и възможно най-предпазливо, че като се прибавеше катастрофата край Оук Ридж, случаят спокойно можеше да разпали пожара на общественото недоволство. Самият Николо Макиавели27 бе предупредил да не се прави такова нещо.

— Какво смятаме да правим с тази Нортън? — поинтересува се Дърлинг.

— Кларк и Чавес…

— Същите, които пипнаха Корп, нали?

— Точно те, сър. В момента са там. Искам да се срещнат с момичето и да й предложат безплатно връщане у дома.

— Ще бъде ли разпитана, щом се върне?

Райън кимна.

— Да, сър.

Дърлинг се усмихна.

— Харесва ми. Добра работа.

— Господин президент, получаваме каквото поискаме, може би дори малко повече — предупреди той. — Китайският пълководец Сун Дзъ бе написал някога, че винаги трябва да оставяш на врага си изход… и че не бива да риташ дълго падналия враг.

— В сто и първи полк ни учеха да ги избиваме всички и да броим телата. — Президентът се ухили. Всъщност му доставяше удоволствие, че на този пост Райън бе достатъчно защитен, та свободно да предлага безвъзмездни съвети. — Това не е по твоята част, Джак. Няма връзка с националната сигурност.

— Така е, сър. Зная. Вижте, преди няколко месеца се занимавах със сделки и пари. Все пак разбирам малко от международната търговия.

Дърлинг прие аргумента с кимване.

— Добре, продължавай. Не е като да получавам съвет от някой безразсъден инвеститор, така че май трябва да те чуя.

— Не е в наш интерес Кога да бъде свален, сър. С него можем да се справяме дяволски по-лесно, отколкото с Гото. Може би едно деликатно изявление на посланика, нещо от сорта, че РТД ви дава правомощия да действате, но…

Президентът го прекъсна:

— Но че всъщност няма да го направя? — Той поклати глава. — Знаеш, че не мога. Така на практика ще подрежа крилата на Ал Трент, а това не мога да направя. Ще изглежда така, сякаш постъпвам лицемерно с профсъюзите, което също не мога да си позволя.