Източни приказки
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Източни приказки». Краткое содержание книги:
Самият дворец бил отвън целият позлатен и украсен с бляскави шарени плочки. На тях имало изписани всякакви животни и цветя. Към двореца водела голяма златна врата, която се отворила сама, щом зайчето се приближило до нея. То минало през вратата и се спряло в коридора, па се обърнало — да види иде ли княгинята. Тя стигнала до вратата и се спряла в нерешителност. Как да влезе в тоя чужд дворец? Тя дори не знаела кой живее в него.
Но зайчето й казало:
— Върви подир мене, княгиньо! Нали ми обеща, че ще играем на гоненица? Защо се спря?
Тогава момата тръгнала след зайчето. Като изминали коридора, стигнали до една стълба. Стъпалата й били от различни метали: едно златно, друго сребърно, трето медно, четвърто желязно, пето бронзово и тъй нататък. Стълбата била висока.
Стигнали до най-горната площадка. Пред тях се отворила втора златна врата. Влезли в стая, много богато украсена. Подът бил постлан с копринени килими, а по стените имало изработени украшения във вид на цветя от злато, сребро и скъпоценни камъни. До стените били наредени високи столове от слонова кост със златни крачета. На всеки стол лежала по една кадифена възглавница. В ъглите имало големи сребърни кадилници, в които се топели благовонни смоли.
Всичко това било толкова хубаво, че княгинята се спряла насред стаята. Когато се опомнила и потърсила с очи зайчето, то се било изгубило. Момата се уплашила, като се видяла самичка в тоя чужд дворец. Тръгнала да си върви.
Но тъкмо когато излизала от голямата стая, срещнала един млад човек, разкошно облечен, с бяла сребриста чалма на главата. Той бил мургав, черноок, с вежди, извити като дъга. На бедрото му висяла златна крива сабя, чиято дръжка била украсена със скъпоценни камъни. Лицето му било пълно с доброта.
Като се приближил до момата, той я поздравил с тия думи:
— Добре дошла, светла княгиньо, в моя дворец! Шах Нуриван, синът на славния цар Енгибар, те поздравява. Чуй историята на моя живот, за да разбереш кой стои пред тебе. Моят зъл чичо ме лиши от престола, като уби баща ми. Бях принуден да избягам, за да спася живота си. Но един стар приятел на баща ми, прочутият магьосник Тофед-Алиф, който е върховен повелител на джуджетата, ме скри в тая далечна гора и ми подари двореца, в който се намираш сега. Магьосникът е този, който се преобрази на зайче, за да те излекува от немотата и глухотата и да те доведе при мене. Мъдрият Тофед-Алиф знаеше, че злосърдечната ти снаха те мрази и те клевети пред брата ти. Той се научи, че са те отвели в гората, за да те разкъсат зверовете. Цяла нощ те пази той, додето ти спеше. Ако искаш да останеш в тоя дворец, за да го украсиш със своята хубост и да го развеселиш с усмивката си, той ще принадлежи от днес нататък на тебе.
Докато шахът говорел тъй, явил се и самият магьосник: благороден старец, белокос и белобрад, облечен в разкошни дрехи от свила и сърма, с теменужна чалма на главата.
Като го видяла, княгинята паднала на колене пред него — да му благодари за това, че я спасил и излекувал. Но той я вдигнал и й казал кротко:
— Добра княгиньо, няма защо да ми благодариш. На когото е дадено знание, той е длъжен да помага с всички сили и средства на слабите и беззащитните. Твоят брат е жертва на измама. Ще дойде време да се опомни и да разбере колко голяма грешка е направил. Тогава и той ще съжалява за извършеното. Ето тоя момък, когото аз обикнах като свой син. Ако ти е по сърце, вземи го за съпруг. С него ще живеете честито, уверен съм: вие сте родени един за друг.
Княгинята се съгласила.
Тогава целият дворец се осветил от блясъка на разноцветни огньове: сини, портокалови, теменужни, зелени, червени. Невидими музиканти засвирили на флейти, арфи и тръби. Разнесли се песни. Явили се моми, облечени в бели дрехи, с венци от трендафили на главите. Те отвели княгинята да я облекат и приготвят за сватбата.
Сватбата излязла великолепна. Хиляди джуджета, пременени в пъстри дрехи, с високи шапки на главите, играли хоро и танцували с момите. Надошли много самодиви, поканени от магьосника. Надошли и различни горски духове да вземат участие в пиршеството и веселбата. Целият дворец гръмнал от радостни викове.
Магьосникът подарил на младата булка две златни ябълки. Когато й ги подал, казал й:
— Ти ще добиеш две момченца. Ще им дадеш тия ябълки да си играят с тях. Те носят щастие.
След сватбата магьосникът Тофед-Алиф се сбогувал с младоженците, като им казал, че отива на дълъг път. Шах Нуриван и княгинята заживели щастливо. Добили им се две хубави момченца. Майката им подарила златните ябълки.