Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Докато чакаше, се замисли за живота си, за пътя, който беше избрал, и за онези, които е можело да избере. Не беше удовлетворен. Според него единствено в гроба човек можеше да си позволи да намери покой. Животът беше в непрекъснато движение, а следователно и напрежение, страх и конфликт. Най-много обаче му тежеше фактът колко лесно предателството обръщаше приятелствата във вражда. Беше вярвал в „Северий Домна“ и известно време бе вярвал дори в Бенджамин Ел-Ариан. Във втория случай вероятно беше позволил на желанията си и добрите си намерения да го заблудят. От дистанцията на времето ясно виждаше наниза от дребни инциденти, които е трябвало да го накарат да се усъмни в намеренията на Ел-Ариан. Например пътуванията му до Мюнхен, а отскоро до Дамаск. Вече беше ясно, че в Мюнхен се е срещал със Семид Абдул-Кахар и са обмисляли съюз, който в крайна сметка щеше да промени безвъзвратно и неузнаваемо характера и целите на организацията.
Някакво чегъртане, съвсем слабо като драскането на мишка, привлече вниманието му. Пердетата от двете страни на прозореца се размърдаха, а с тях и лунните шарки по отсрещната стена. Като облак, закриващ луната, на прозореца изникна сянка и остана неподвижна там известно време. После съвсем бавно се раздвижи. Ако не беше внимавал, Есай можеше да реши, че просто е повей на вятъра.
Той се взря напрегнато. Прозорецът бавно се вдигна и сянката се промуши в отвора му.
Чак когато неканеният гост се обърна към леглото, Есай каза:
— Той не е тук.
— А къде е? — попита Марлон Етана.
— Предупредих те.
Етана бавно се извърна.
— Никога не съм се съобразявал с предупрежденията ти.
— Борн ми е необходим. Казах ти го съвсем ясно днес следобед на лодката.
— Не намерих за необходимо да ти обърна внимание.
Есай се изкашля.
— Ще се наложи да отговаряш за това.
— Защо?
Есай остави лунната светлина да освети пистолета „Макаров“ в ръката му. На дулото имаше заглушител.
Етана го изгледа с нещо, което наподобяваше смесица от забавление и примирение.
— Виждаш ли, Есай, това е разликата между нас. Не би трябвало да се налага да ти обяснявам защо Борн трябва да умре, а сам да се сетиш.
Есай вдигна пистолета.
— Хайде, угоди ми.
Етана въздъхна.
— Борн уби нашите хора в Тинегир миналата година. И преди всичко Идир.
— Идир Сифакс — кимна Есай. — Значи е вярно.
— За какво говориш? Всички знаят, че с Идир бяхме приятели от детинство.
— Доста повече от приятели, доколкото разбирам — наклони глава Есай.
— Не знам за какво намекваш.
— Не се хаби. — Той махна с ръка. — За разлика от повечето араби аз не съм чак такъв лицемер. Твоята сексуална ориентация ме засяга само доколкото има нещо общо с делата ми. Борн е убил любовника ти…
— Идир имаше съпруга и деца.
— Фактът, че е убил любовника ти, не ти дава правото да търсиш отмъщение.
— Точно ти ли ще ми говориш — изсмя се Етана безсърдечно. — Целият ти живот се върти около отмъщението за смъртта на дъщеря ти.
— Борн си е жив мъртвец. Както знаеш, по петите му е генерал от ФСБ-2, който, честно казано, има много по-добри шансове…
— Руснаците — презрително го прекъсна Етана. — На кого му пука? В момента ти защитаваш Борн.
— За момента да. Без него не мога да разруша „Северий Домна“. Забрави за него. Смъртта му е неизбежна, но няма да е от твоята ръка.
— От моята ще е — наежи се Етана.
— Откажи се, Марлон — въздъхна Есай.
— Не мога. Няма да се откажа.
— Нямаш избор. — Есай се надигна от стола.
Преди да се е изправил на крака, Етана го нападна. И двамата се преобърнаха назад със стола и въпреки пистолета Есай се оказа в неизгодна позиция. Когато задната част на коленете му се удари в седалката на стола, той залитна и не можа да стреля, а замахна с удълженото дуло и раздра кожата под окото на нападателя си. Етана го фрасна по гръдния кош и му изкара дъха, а пред очите му изскочиха светкавици.
Двамата мъже се биеха тихо и умело. Силите им бяха изравнени ако не физически, то заради познанията, които бяха натрупали един за друг през годините. Нищо нямаше значение в момента, нито общото им минало, нито съвместните кроежи, нито взаимното пазене на гърба. Водеше ги само борбата за оцеляване. Единият нямаше да излезе жив от стаята и те го знаеха.