Мошеникът
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мошеникът». Краткое содержание книги:
— Всичко наред ли е тук? — попита Тиодор, поглеждайки подозрително към Биано и Томи. — Чухме викове.
— Господата се готвеха да си тръгнат — каза Виктория.
— Аз притежавам сто хиляди дяла от тази компания и няма да ходя никъде — заяви Томи.
Виктория го изгледа кръвнишки, после сякаш се умилостиви.
— Може би, ако почакате в някой друг кабинет, ще уредя да ви включат в срещата на акционерите.
Томи се обърна и Биано задържа погледа си на Виктория. Тя му намигна и сви рамене. Томи го избута от кабинета. В същия миг Биано видя Алекс Кордозиан. Беше задъхан. Явно току-що бе пристигнал.
— Ще ни пуснат на съвещанието на акционерите — ухили се Томи.
— Закъснях, защото се обадих тук-там. Не можеш да купиш компанията ей така. Не успях да намеря никаква банкова информация за „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Не знаеш какви са дълговете й… Ами ако са вътре със сто милиона? Ще трябва да изплатиш всичко. Ами ако има предявени претенции от други компании? Заведени съдебни дела за стотици милиони? Нямаш представа какво купуваш. Може да си навлечеш огромни неприятности. Твърдо съм решен да насоча вниманието ти върху тези неща. Колкото и да ме заплашваш, длъжен съм да ти кажа мнението си. Брат ти никога не би се впуснал така сляпо в някоя сделка, повярвай.
При последните думи очите на Томи се отвориха широко.
— Провери ли всичко това? — попита Биано.
— Да. Разговарях с агента за недвижими имоти на „Фентрис Каунти Газ и Петрол“. Компанията наистина притежава земята в Тенеси и се почувствах по-добре, когато потвърдиха това, но цената не е осъвременена. Дарението датира от Гражданската война.
— В тази работа има много повече, отколкото са започнали да подозират — прошепна Биано, като дръпна Томи така, че уж Елън да не ги чуе. — Не забравяй за петрола, който е отдолу. Най-голямата стратиграфска моноклинала в Северното полукълбо.
Той го отведе настрана, но Алекс ги последва и продължи да натяква.
— На каква стойност възлизат петролните залежи? Никой не знае. Не е ясно дори дали там долу има петрол. Имаш само думата му. Ами ако кладенецът е плитък?
— Нищо подобно — възрази Биано. — Сигурно се шегуваш. Осемнайсет месеца съм работил по сеизмичността на този обект. Кладенецът е най-малко двайсет и пет декара. Налягането на струята е невероятно силно.
— Аз видях петрола — каза Томи.
— Каква част от него? — настоя Алекс. Разгорещи се, защото виждаше, че ограниченото мислене на Томи е засенчено от колебание. — Милиарди барели ли видя?
— Не е нужно да ги види. Аз знам, че са там. Затова е геологията — сърдито изсъска Биано.
— Не съм ги видял, но напълних една гарафа — рече Томи.
— Аха, цяла гарафа. Страхотно. Това струва два долара. С тях не можеш да купиш компанията.
— Виж какво — каза Биано и се наведе към адвоката, който се дръпна назад. — Не ми трябва иронията ти. Две години работих, за да докажа залежите. Нямаш представа какво говориш. Още половин час и тази благоприятна възможност няма да съществува.
— Бил съм адвокат на няколко петролни сделки и те съвсем не се сключваха по този начин. Това е безумие. Сутринта се обадих на едни приятели. Според тях тази компания е фалирала в края на 70-те.
— Фалирала в края на 70-те? — удивен повтори Биано.
— Не казвам да не я купуваш, а само да изчакаш. Джо никога не бърза. Ако всичко е точно, компанията ще бъде обявена за продан утре или другата седмица. Не е необходимо да я купуваш сега. Ако настояваш, днес може да преговаряме и да си запазиш правата, после, след като проверя всичко, ще дадем парите.
Това беше решение, което не удовлетворяваше Биано. Алекс със сигурност щеше да разкрие измамата, ако имаше достатъчно време да проучи как стоят нещата. Трябваше да рискува… Той се приближи до бюрото на Елън, взе молив и й написа бележка, докато Алекс постепенно убеждаваше Томи да размисли.
— Какво ще стане, ако не я купиш днес? Големите покупки не се осъществяват така. Не им изсипваш куфар с пари ей така. Това е лудост. Направи го, както би постъпил Джо. Умно.
Алекс най-после бе дръпнал правилната струна и Томи само слушаше и кимаше.
Биано даде бележката на Елън, която я прочете и стана.
— Изчакайте в кабинета на господин Спенсър, докато госпожица Луна получи разрешение да присъствате на съвещанието — каза тя и им показа съседната стая.