От устните към сърцето

След вечерта, когато научих радостната вест, измислих на сутринта някаква лъжа пред Джавидан, помолих я да отложим с още малко заминаването ни за Истанбул. Изцяло приключихме темата за заминаването. Заживяхме със съпругата ми почти като в меден месец.

Днес с часове бях свирил на цигулка на Джавидан, бях повтарял мелодиите, които бе пожелала. След като оставих цигулката, взех ръцете й в своите. Нежно прокарах дланите й по страните си, по челото си, целувах пръстите й. Тези жестове повече напомняха на нежността и обичта на дете, което се гали, на умилкването на котенце, отколкото на любовта на зрял мъж.

Върху устните на Джавидан грееше щастлива, доволна усмивка.

— Отново караме меден месец, Джавидан — пошегувах се аз.

Жена ми ме погледна внимателно в лицето.

— Не — каза тя, — тогава не ме обичаше толкова пламенно. Да ти кажа ли нещо странно, Кенан? Никога не съм виждала очите ти да горят по този начин… Удивена съм.

Засмях се победоносно.

— Това е временно заболяване… Ще мине, естествено… Пак ще стана весел и жизнен човек както преди. Не ти ли го казах? Виждаш, вече съвсем съм добре… И те обичам повече отпреди… Мога да ти дам и друго доказателство… Звукът на цигулката ми, нейното трептене… Нищо друго не изразява тъй добре темперамента ми, здравето ми, както и душата ми, колкото моята цигулка… Когато учех в Европа, се бях запознал с млад лекар. Още нямаше нужното положение, но бе доста свестен. Тогава често имах безпокойства, свързани с нервите ми… От време на време бях принуден да се консултирам с него. Докторът ми измерваше пулса, температурата, после ми подаваше цигулката и казваше: „Изсвири нещо, Кенан!“ Слушаше ме, наблюдавайки лицето ми, а сетне отсъждаше: „Уморен си, Кенан! Нервите ти са изтощени… Не си спал, седял си неподвижно, без въздух, и си разсъждавал…“ Или: „Този път няма нищо… Няма нищо в картината на твоето заболяване… Нищо повече от заблуждение, безпокойство…“ Несъмнено приятелят ми донякъде се шегуваше… Но не беше напълно неоснователна връзката, която правеше между трептенията на цигулката ми и състоянието на сърцето и нервите ми. Ако продължава така, новото ми произведение ще стане по-сполучливо, отколкото очаквам.