Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Никой не продума.
Портите се отвориха и Ерандабон се появи на арената, ухилен широко. Следваше го Дърнинг, който се взря в тялото на Грейди. Ерандабон вдигна ръце към публиката, заликувала дори още по-силно. Той възторжено се приближи към бойците.
— Отлично! Отлично! Ерандабон е много доволен!
Ейдриън пристъпи напред.
— Отведи ни при кораба незабавно. Оставиш ли ме да размисля, лично ще те представя на Уберлин.
Глава 20
Кулата
Модина гледаше как Ариста изгаря кичура коса, застанала в тебеширения кръг. Двете наблюдаваха носещия се дим.
— Каква е тази воня? — запита влизащата Амилия, размахвайки ръка пред лицето си, последвана от Нимбус.
— Ариста прави магия, с която да намери Гаунт — обясни Модина.
— Прави магия — тук? — Амилия изглеждаше втрещена, сетне добави: — И проработи ли?
— Донякъде — отвърна Ариста с разочарован тон. — Някъде на североизток е, но не мога да определя точното местоположение. Това винаги ме е затруднявало.
Амилия се вцепени, хвърляйки обвинителен поглед към Нимбус.
— Нищо не съм казал — рече той.
Амилия се обърна към Ариста:
— Ако намериш Дигън Гаунт, какво планираш да правиш?
— Ще му помогна да избяга.
— Той е главнокомандващ на вражеска армия — тя се обърна към Модина. — Не виждам защо й помагаш да…
— Не се опитвам да го върна при войската му — намеси се Ариста. — Нуждая се от него, за да ми помогне да открия нещо — нещо, което само Наследникът на Новрон може да намери.
— Значи… двамата с Гаунт ще се махнете?
— Да — каза й Ариста.
— Ами ако бъдете заловени? Ще издадете ли императрицата?
— Не, разбира се. Никога не бих сторила нещо, с което да я нараня.
— Защо питаш това, Амилия? — Модина гледаше ту нея, ту Нимбус. — Какво знаеш?
Амилия се поколеба за частица от секундата, сетне каза:
— Серетски рицар стои на пост край северната кула.
— Не съм запозната с двореца ви. Това необичайно ли е? — запита Ариста.
— Там няма нищо за охраняване — обясни Амилия. — Това е затворническа кула, ала в никоя от килиите няма затворници. Но миналата нощ видях двама пазачи от четвъртия етаж да носят там котле със супа.
— На рицаря?
— Не — каза Амилия. — Отнесоха супата в кулата. Отидох там пет минути по-късно. Супата бе изчезнала с все котлето.
Ариста се изправи.
— Хранили са затворник, но ти каза, че такива нямало. Сигурна ли си, че всички килии са били празни?
— Абсолютно. Всички врати бяха отключени. Изглеждаше като че от доста време не е имало затворници.
— Трябва да отида в тази кула — заяви Ариста. — Бих могла да изгоря кичур в една от празните килии. Ако се намира наблизо, това може да ни насочи.
— Няма как да идеш там — каза й Амилия. — Трябва да минеш точно покрай рицаря на пост. Главната имперска секретарка може да го стори безнаказано, ала се съмнявам, че Вещицата от Меленгар би могла.
— Обзалагам се, че Салдур може да си влиза там по всяко време, нали?
— Разбира се, но ти не си Салдур.
Ариста се усмихна.
Тя се обърна към ментора:
— Нимбус, имам писмо за Хилфред и друго за брат си. Написах ги за всеки случай, ако нещо стане с мен. Искам да ти ги дам сега. Не ги занасяй, освен ако не си сигурен, че няма да се върна.
— Разбира се — той се поклони.
Амилия подбели очи.
Ариста подаде писмата на Нимбус и без причина го целуна по бузата.
— Просто се убеди да не въвлечеш Модина в това, когато те заловят — каза Амилия, напускайки заедно с Нимбус.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита Модина.
— Нещо, което никога не съм опитвала преди, за което дори не съм сигурна дали го умея. Модина, не зная какво ще се случи. Може да направя някои страни неща. Не им обръщай внимание и не се намесвай, разбра ли?
Модина кимна.
Ариста коленичи, разстилайки роклята край себе си. Пое дълбоко въздух, затвори очи и наклони глава назад. Отново вдиша дълбоко и застина неподвижна. Дълго време не помръдна. Дишаше много бавно, много ритмично. Дланите й се разтвориха. Ръцете й се повдигнаха, като че дърпани от невидими конци или повдигнати от въздушните течения. Леко започна да се поклаща настрани, люлеейки коса. Започна да напява. Напевите преминаха в мелодия, мелодията — в думи, които Модина не разбираше.