Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
— Да, Гайл не беше много доволен, но…
— Ами ако беше отказал?
— Нямаше да приема.
— Но тогава е щял да убие всички ни.
Ейдриън кимна:
— Тя е твоя дъщеря. Ако смятах, че е жива, Ройс и аз щяхме да се заемем, дори и ако това означаваше да се върнем обратно сред островите на Ба Ран, но… Много съжалявам. Ще ми се да бях направил повече — погледна към шапката в ръцете си. — Ще ми се да бях направил много повече.
Уайът кимна.
— Все още можем да спасим Тур Дел Фур — продължи Ейдриън. — Без теб не бихме имали никакъв шанс. Успеем ли, тя няма да е умряла напразно.
Уайът се обърна. Понечи да каже нещо, сетне отново извърна глава.
— Зная — рече боецът, отново прехвърляйки шапката из ръце. — Зная.
Грейг и Банър бяха много доволни да ги видят. Нощите ставаха студени, а припасите бяха намалели заплашително. Вече им се бе наложило да продават въжета и платна, за да си купят храна. Набързо продадоха дакканския кораб, тъй като тенкинският съд бе много по-бърз, пък и вече натоварен.
Уайът насочи носа към дома, улавяйки силните есенни пасати. Колкото по-близо се приближаваха към вкъщи, толкова по-студено ставаше. Южните течения, които сгряваха Калис, не достигаха до Делгос и скоро вятърът стана щипещо студен. Кратка буря покри платната и перилата с тънък слой лед.
Уайът продължи да стои при кормилото, будувайки, докато почти не се строполи. Ейдриън реши, че след като не бе успял да намери Али, Уайът бе насочил силите си към спасяването на Делгос. По някакъв начин усещаше, че всички те са го сторили. Мнозина добри люде бяха умрели, трябваше да сторят нещо, за да не бъдат тези саможертви напразни. Дори Ройс, още веднъж сполетян от морска болест, успя да се покатери до върха на мачтата, където замени гхазелския флаг с шапката на Уесли.
Обясниха на Грейг и Банър събитията от изминалите седмици, както и плана на Мерик и нуждата да достигнат Дръминдор преди пълнолуние. Всяка нощ гледаха как луната издига все по-пълно лице над водите, незаинтересувана от надпреварата им с времето. Уайът съумяваше да улови всеки повей, придавайки на съда допълнителна скорост. На два пъти Ройс забеляза червени платна край левия борд, ала те оставаха на хоризонта и бързо се стопяваха.
Поради недостига на работна ръка и неразположението на Ройс, Ейдриън предложи да работи на такелажа. Дърнинг го обучаваше. В началото боецът не се справяше особено добре, беше прекалено едър, но все пак успя да схване основните понятия. В течение на няколко дни без напътствия можеше да се справя с повечето от маневрите. Нощем По готвеше, докато Ейдриън се упражняваше да връзва възли и гледаше звездите.
Вместо да пътуват край крайбрежието към Уесбаден, решиха да рискуват и заплуваха на запад през Дагастанския залив. Рискът едва не ги потопи, тъй като попаднаха на чудовищна буря. Уайът майсторски направляваше кораба, впуснал се сред вълните с наполовина свити платна. Виждайки лицето на кормчията при една светкавица, Ейдриън сериозно се зачуди дали Уайът не си е изгубил ума. На сутринта небето се изчисти и всички можаха да видят шапката на Уесли, все така развяваща се на вятъра.
Рискът си бе струвал. Два дни преди пълнолунието заобиколиха Делгоския рог и влязоха в залива Терландо.
На приближаване към залива бяха спрени от пристанищните власти, на които черните платна не се понравиха, да не говорим за шапката на Уесли. Задържан под заплашителните дула на Дръминдор, корабът бе основно претърсен, преди да получат разрешение да преминат под моста между двойните кули. Дори и тогава бяха съпроводени до котвено място петдесет и осем, хелинг двадесет и две в западното пристанище. Познавайки града и пристанищните власти, Уайът предложи да предупреди управниците за предстоящата инвазия и саботажа.
— Аз съм дотук, другари — обяви Дърнинг веднага щом корабът достигна сушата. Топменът носеше малък вързоп на рамото си.
— Ами корабът и припасите? — попита Грейг. — Ще ги продадем, полага ти се дял.
— Задръжте го — чака ме работа.
— Ами ако не… — Грейг се отказа, тъй като Дърнинг изчезна сред тесните улички. — Това изглеждаше малко рязко — очевидно бърза да иде някъде.
— Или просто се радва да е отново сред цивилизацията — изтъкна Банър.
Никое друго пристанище не приветстваше моряците като Тур Дел Фур. Ярки сгради с пищни орнаменти ги посрещаха в град, изпълнен с музика и веселие. Повечето от магазините и таверните обгръщаха доковете, където гръмки знаци се надпреварваха за внимание: ПИЯНИЯТ МОРЯК — ЗАПОВЯДАЙТЕ НА БОРДА! ПРЯСНО ГОВЕЖДО И ПТИЧЕ МЕСО! ЛУЛИ, БРИЧОВЕ, ШАПКИ! ПРИСТАНИЩНИТЕ ДАМИ (ИЗЦЕЖДАМЕ СОЛТА!)