Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
„Или като отреже пръста му“.
Не, трябваше да има друго ниво на защита. Но екипът на Грей не можеше да си позволи лукса да планира, което означаваше само едно.
„Няма време за финес“.
Само един човек отговаряше на това изискване.
И Ковалски изобщо не беше щастлив от този факт.
— Защо ми трябваше да вземам баретата на кучия син?
— Ще се справиш чудесно — окуражи го Грей.
Освен баретата Ковалски отговаряше като ръст и телосложение на сомалийския лидер. Не беше кой знае какво, но пък заблудата им бе нужна само за няколко секунди. Налагаше се да приеме, че охраната тук е толкова уверена в сигурността на острова, колкото бяха и сомалийците горе. Не очакваше да завари противника дремещ или по бели гащи, но все пак можеше да се надява на известна небрежност.
Посочи към Тъкър.
— Двамата с Каин действате веднага щом минем. Няма да чакате. Търсите Аманда. Ще ви последваме веднага щом можем.
Тъкър се изправи и кимна.
Сейчан беше извадила пистолета си.
Асансьорът спря с мелодичен звън и леко разтърсване на кабината. Докато вратата се отваряше, Грей махна на всички да се дръпнат настрани и да скрият лицата си под шлемовете.
С изключение на Ковалски.
Гигантът изскочи от асансьора, преди вратата да се е отворила напълно. Тръгна напред с нахлупена барета, сякаш това място му принадлежеше.
Грей бързо огледа положението. Малко охранително лоби отрязваше достъпа до останалата част от комплекса. Подът и стените бяха гол бетон; от разкоша горе нямаше и следа. Таванът беше гола стомана на шестоъгълни клетки. От помещението се излизаше през една-единствена метална врата. До нея имаше бронирано стъкло като онези в банките — с тази разлика, че тук служителят носеше черна униформа и беше метнал автомат на рамо.
Охранителят не вдигна глава, а се наведе към микрофона.
— Идентифицирайте се и поставете длан върху четеца.
На тесния плот блесна панел. В прозореца се отвори малко чекмедже в очакване на документите.
Ковалски стигна до преградата и пусна шепа топчета в подноса. Сепнат, охранителят най-сетне вдигна глава. Ковалски затръшна чекмеджето с опакото на дланта си.
И с другата си ръка натисна копчето на предавателя.
Топчетата пластичен експлозив, използвани обикновено за разбиване на резета и ключалки, експлодираха в лицето и гърдите на охранителя. Димящото му тяло отлетя назад.
Ковалски вече действаше — завъртя се и лепна кубче С-4 върху стоманената врата.
— Огън в дупката! — изрева той и се метна при другите в асансьора.
Експлозията разтърси кабината и ги оглуши въпреки предпазните шлемове.
Грей пристъпи напред и огледа пораженията. Останките от вратата сияеха в червено през пушека. По стените и пода имаше пръски разтопена стомана. Във въздуха се носеше парлива миризма.
Това не беше обикновен С-4.
Грей погледна към Ковалски, който сви рамене.
— Моя рецепта. Добавих полимерен термат ТН-4.
Грей вътрешно трепна. Терматът беше основна съставка в кумулативните заряди, използвани за пробиването на танкова броня. Но независимо от престараването Ковалски си беше свършил работата — а наистина нямаха нужда от финес.
Нищо не помръдваше зад вратата. Грей забеляза тела, но за да е сигурен, че пътят е чист, метна две зашеметяващи гранати в коридора. Всички се извърнаха и запушиха уши. Гранатите експлодираха и Грей даде сигнал на Тъкър.
Кучето и водачът се втурнаха напред, като избягваха стопената стомана по пода. Грей и останалите ги последваха с готови за стрелба оръжия.
И тогава небето започна да пада отгоре им.
Шестоъгълните парчета заваляха и затракаха по пода. Грей си помисли, че това са просто плочки от тавана, разбити от взрива.
И тогава от плочките се появиха крака — стоманени, съчленени, остри като бръснач крайници — и странните неща се хвърлиха към тях като рояк метални паяци.
— Докторе…? — Петра беше замръзнала до масичката с инструменти. Подготвяше невроендоскопа, когато се разнесе първият взрив.
Последва още по-силна детонация, която проехтя из комплекса и разтресе всичко в помещението, включително и нервите на Едуард. Първата му мисъл беше, че бетонните стени на колоната са подали. Това безпокойство непрекъснато се спотайваше в подсъзнанието му.