Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Пък и след всичко, което бе видял през последната минута, никой тук не заслужаваше да диша. Беше минал през редица лаборатории и бе видял неща, които искаше да заличи от паметта си. Побиха го ледени тръпки при спомена за отрязаната глава, закрепена на стенд над биещо сърце.
Кой правеше подобни неща?
И защо?
Каин продължи да тича презглава и да души навсякъде. Беше уловил миризмата на Аманда.
Най-сетне овчарката рязко спря и се плъзна половин метър, след което се върна при една затворена врата. Тъкър настигна партньора си. През мъничкия прозорец се виждаше дълъг басейн, стена със стерилизирани зелени пакети и опаковани в целофан четки за миене.
Подготвително помещение на операционна.
Дирята на Аманда водеше насам.
Ледените тръпки го полазиха с нова сила.
С готов за стрелба пистолет Тъкър блъсна вратата и огледа помещението за противници. Беше празно. Широкият прозорец обаче гледаше към съседната операционна. Една жена лежеше върху стоманена маса, горната част на тялото й бе закрепена за някакво устройство. Над обръснатата й глава беше надвиснала механична ръка.
„Аманда…“
Беше разглеждал достатъчно дълго снимката на президентската дъщеря, за да я разпознае само по чертите на лицето. Каин задраска по вратата на операционната. Той също знаеше, че е намерил целта си.
Тъкър забърза в съседното помещение, което също се оказа изоставено. Пронизително бръмчене насочи вниманието му отново към Аманда. Отиде до нея и се втрещи, когато видя източника на шума.
Кръвта шуртеше от бургията, която пробиваше черепа й. Тъкър се засуети около масата, несигурен как да действа. Каин затанцува до него — усещаше безпокойството му, но не знаеше как да му помогне.
— Всичко е наред, приятел — увери го Тъкър.
Само че далеч не беше наред.
Тъкър проследи някакъв кабел от механичната ръка към работната станция. В отчаянието си го хвана и го изтръгна. Бръмченето престана.
Тъкър впери поглед Аманда. Забеляза, че гърдите й се повдигат и спускат.
„Поне още е жива“.
Огледа стоманата, която беше вкарана в главата й. Трябваше да я махне, но как? Не смееше да издърпа бургията — така можеше да нанесе само поражения.
Огледа се и видя миниатюрни хирургически клещи. Грабна ги, нагласи ги върху бургията, на около два сантиметра от черепа на Аманда, и стисна. Чу се рязко изпукване и Аманда бе освободена от механичната ръка.
След това Тъкър се зае да свали скобата за главата и да я откачи от анестетичната машина.
Беше така погълнат от работата, че гласът го стресна.
— Какво е онова нещо, дето стърчи от главата й?
Тъкър рязко се обърна. Ковалски куцукаше към него.
Кракът му бе окървавен.
— Как ме намери? — попита Тъкър.
— Следвах труповете. После видях него в коридора.
Каин седеше с изплезен език до вратата и както обикновено, пазеше гърба на Тъкър от евентуални неприятели.
Ковалски отново посочи главата на Аманда.
— Какво е това?
— Бургия.
— Какво? Защо…?
— Откъде да знам, по дяволите? Помогни ми.
— Държа я. — Ковалски се наведе и взе Аманда на ръце, сякаш тежеше колкото сламено плашило.
„И може би е именно това — плашило без мозък“.
Така или иначе, тя се нуждаеше от помощ.
— Къде са Грей и Сейчан? — попита Тъкър, докато отиваше да вземе Каин.
Ковалски тръгна към вратата с Аманда в ръце.
— Повярвай ми, по-добре да не знаеш.
Сейчан и Грей се оттеглиха навътре по коридора, по-далеч от сребристата орда, която се беше нахвърлила срещу останките от вратата. Докосването до разтопения метал унищожи няколко от машините. Онези, които успяха да преодолеят преградата, направиха нещо странно — обърнаха се и се върнаха при входа, без да обръщат внимание на Грей и Сейчан.
За момент ордата остана скупчена при вратата, драскаше нажежения метал, атакуваше го, изгаряше се, дори се разтопяваше в метала.
— Топлината — каза Сейчан. — Тя ги привлича. Явно са програмирани да преследват телесна топлина.
И изглежда, че всеки източник на топлина можеше да ги привлече. Грей видя как някои машини се нахвърлят върху разтопената стомана по пода и се самоунищожават.