Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Тримата спътници на Грей се обърнаха към него, очаквайки решението му. Дори Каин спря да души и го погледна. Грей не им обърна внимание още няколко мига.
„Нещо не се връзва“.
Беше разгледал внимателно всеки етаж с помощта на охранителните камери. Горе не се виждаха никакви следи от живот. Трябваше обаче да се довери на Каин. Кучето ги беше довело дотук. Взе решение и натисна бутона за повикване.
Вратата се отвори незабавно. Групата влезе в пищната кабина, облицована в екзотична дървесина и с кристален полилей.
— Започваме от горе и вървим надолу ли? — попита Тъкър. — Или обратно?
— Нито едното, нито другото — уверено отвърна Грей, докато се навеждаше към копчетата.
Посочи редовете бутони по чувствителния на допир дисплей. Всеки етаж беше отбелязан със светещи цифри. Означенията бавно се сменяха и редуваха на различни езици — китайски, японски, арабски.
„Определено се опитват да привлекат гости от цял свят“.
— Не разбирам — каза Ковалски. — Щом няма да се качваме, къде отиваме?
Грей гледаше най-долния бутон, който светеше на арабски.
След това означението се смени с латиница: „LL“
— Най-долното ниво — каза Сейчан.
Ковалски погледна към върховете на обувките си.
— Чакайте малко. Как може да има мазе на плаващ остров?
Грей знаеше, че кулата е изградена заедно с изграждането на острова. „Леглото“, върху което бяха положени основите на небостъргача, беше огромната платформа на Утопия. Железобетонната конструкция продължаваше приблизително десет метра под тях и осигуряваше предостатъчно място за мазе.
— Сигурно е някакво сервизно ниво за кулата — предположи Сейчан.
— И може би не само — добави Грей и натисна бутона.
Знакът светна в зелено и кабината се спусна беззвучно и толкова плавно, че почти не усетиха движението й.
— Бъдете готови — предупреди Грей.
В ръцете им се появиха оръжия. Тъкър направи знак на Каин, който сви крака, готов за скок.
Асансьорът сякаш се спусна много по-ниско от един етаж, но най-сетне вратата се отвори. Грей застана в позиция за стрелба и бързо огледа малкото, слабо осветено и неугледно лоби. Затърси охрана, но мястото изглеждаше пусто.
Излезе предпазливо, следван от останалите. От, помещението в различни посоки тръгваха коридори, означени с разноцветна маркировка, която вероятно насочваше персонала към кухни, перални, сервизни помещения и складове.
Беше истински лабиринт.
Грей махна на всички да се съберат около него.
— Тъкър, нека Каин да потърси дирята на Аманда. Може да е скрита къде ли не.
Тъкър и партньорът му се заловиха за работа.
Грей забеляза, че от двете страни на асансьора им има други два. Явно само три от дванайсетте стигаха до това ниво. Каза на Ковалски да държи вратата на техния асансьор отворена — можеше да им се наложи да се изнесат бързо.
Редица високи прозорци по едната стена привлече вниманието му. Отиде при тях и надникна в просторното съседно помещение. Беше цялото от бетон и се издигаше на два етажа. Вътре имаше редица масивни турбинни генератори, приличащи на грамадни метални слонове. Една от стените беше покрита с контролни панели.
— Електроцентралата на сградата — каза Сейчан, която бе застанала до него.
Грей си спомни как Джак Къркланд описа турбините, използващи морските течения, за да захранват сградата. „Сигурно са тези“.
Претърсването отне само минута на Тъкър.
— Нищо — каза той.
Грей се обърна изненадан.
— Какво?
Тъкър сви рамене.
Каин провери всички коридори, започващи оттук. Не откри никаква следа от Аманда.
„Невъзможно. Трябва да е някъде тук.“
— Нека да провери отново — нареди той.
— Ще го направи, но ще бъде губене на време. Лично аз се доверявам на носа му.
— Прав е — каза Сейчан. — Слизането тук имаше смисъл, но това не означава, че е единствената ни възможност. Има още петдесет етажа. Колкото повече чакаме…
„Толкова по-голяма става опасността за Аманда“.
Въздъхна тежко. Приемаше логиката, макар да не му харесваше.
— Значи се връщаме горе.
Останалите се качиха в асансьора.
Грей спря на прага и се загледа към двете съседни врати.