Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
И той беше стрелял.
И макар че това можеше да им коства всичко — дори информацията за истинския вдъхновител на саботажите, — Пейнтър не съжаляваше за направения избор. Беше видял ужаса на лицето на Лиза. И забравил за световъртежа, беше натиснал спусъка. Главата му продължаваше да пулсира от болка. А го завладяваше и нов ужас.
Ами ако беше уцелил Лиза? Още колко време щеше да мине, преди да се превърне в пасив, вместо в актив? Реши, че няма да мисли за това.
„Престани да кършиш пръсти и си запретни ръкавите.“
— А някакви отличителни белези? — попита той, включвайки се отново в играта.
— Само това. — Анна завъртя китката на мъртвата жена. — Познато ли ти е?
Черна татуировка загрозяваше съвършената бяла кожа. Четири преплетени кръгчета.
— Изглежда келтско, но иначе нищо не ми говори.
— И на мен. — Анна седна на пода и пусна ръката на трупа.
Пейнтър забеляза нещо друго и се премести по-близо. Обърна отново все още топлата ръка. Нокътят на кутрето липсваше. Дребен дефект, но в случая значим.
Анна пое ръката от него. Потърка мястото на липсващия нокът.
— Сухо е… — Дълбока бръчка се вкопа между веждите й. Погледите им се срещнаха.
— Знаеш какво имам предвид, нали? — каза Пейнтър.
Анна се наведе над лицето на жената.
— За по-сигурно ще трябва да направя сканиране на ретината. За изменения около оптичния нерв.
На Пейнтър обаче не му трябваха други доказателства. Видял беше как се придвижи жената през стаята — с буквално неестествена бързина.
— Тя е от Sonnekonige.
Лиза и Гюнтер дойдоха при тях.
— Не от нашите обаче — каза Анна. — Твърде млада е. Твърде съвършена. Който и да я е създал, е използвал най-новите ни техники, онези, които усъвършенствахме през последните десетилетия при опитите ин витро. Приложили са ги върху хора.
— Възможно ли е някой да ги е създал тук, зад гърба ви… след работно време, така да се каже?
Анна поклати глава.
— Изисква се огромно количество енергия, за да се задейства Камбаната. Щяхме да разберем.
— В такъв случай остава само един вариант.
— Била е създадена другаде. — Анна се изправи. — Някой друг разполага с действаща Камбана.
Пейнтър остана на мястото си. Разглеждаше нокътя и татуировката. Накрая измърмори:
— И този някой е решил да ви отстрани от бизнеса.
Възцари се мълчание.
В тишината Пейнтър чу тих звън, едва доловим. Идваше откъм жената. Осъзна, че вече го е чул на няколко пъти, но пък всички говореха и така и не му беше обърнал внимание.
Вдигна ръкава на парката й.
На китката й имаше цифров часовник с широка кожена каишка, почти три сантиметра. Пейнтър огледа червения му циферблат. Холографска стрелка правеше пълен оборот на всяка секунда. Имаше и дигитален брояч.
01:32
С всеки оборот секундите намаляваха.
Оставаше малко повече от минута.
Пейнтър свали часовника и огледа каишката от вътрешната страна. Имаше две сребърни контактни точки. Монитор на сърдечния пулс. А някъде вътре в часовника сигурно имаше микропредавател.
— Какво правиш? — попита Анна.
— Претърси ли я за експлозиви?
— Чиста е — каза Анна. — Защо?
Пейнтър стана и заговори бързо:
— Свързана е с монитор. Когато сърцето й е спряло, е било изпратено съобщение. — Погледна часовника в ръката си. — Това е само таймер.
Вдигна го, така че и те да го видят.
01:05
— Клаус и тази жена са имали достъп до целия замък, от колко време, никой не знае. Но във всички случаи достатъчно, за да се подсигурят при неуспех. — Вдигна отново часовника. — Нещо ми подсказва, че ще е по-добре да не сме тук, когато таймерът стигне до нулата.
Секундната стрелка трепкаше. Тихото прозвъняване се чу отново, когато броячът падна под минута.
00:59
— Трябва да се махнем оттук. Веднага!
10.
Черният Камелот
— СС се създава като лична охранителна гвардия на Хитлер — обясняваше на френски екскурзоводът, повел група подгизнали туристи из музея. — Всъщност съкращението СС идва от немската дума Schutzstaffel, която означава „охранителен отряд“. Чак по-късно СС се превръща в Черния орден на Химлер.