Черният орден

— Малко преди края на войната Химлер заповядал да го взривят. Само северната кула останала непокътната. След войната го построили наново. Отчасти музей, отчасти младежко общежитие. Ако питате баща ми, по-добре било да го сринат до основи.

За Грей това бе разбираемо.

— Довършили го през седемдесет и девета — продължи Райън. — Оттогава директорите на музея редовно отправят молби към правителствата на бившите съюзници да върнат на музея експонати, документи и така нататък.

— Включително и към Русия — каза Монк.

— Naturlich. След като досиетата бяха разсекретени, тогавашният директор прати специалисти в Русия. Преди три години те се върнаха с цели камиони документация, свързана с руската кампания по тези места. Преди да потеглят обаче били подготвили и списъци с имена на хора, за които да потърсят информация в съветските досиета. Включително за моя прадядо Хуго Хирцфелд.

— Защо?

— Бил е тясно свързан с ритуалите на обществото „Туле“, които се провеждали в замъка. А и бил широко известен, поне на местна почва, с познанията си за руните, които се срещат навсякъде из замъка. Дори си е кореспондирал с Карл Вилигут, личния астролог на Химлер.

Грей си помисли за символа в библията, но не каза нищо.

— Няколко кашони били пълни само с документи за прадядо ми. Информираха баща ми, но той отказа да има каквото и да било общо с всичко това.

— Но не и ти. Промъкнал си се горе — каза Монк.

— Исках да науча повече за него — каза Райън. — Да разбера защо… какво е станало… — Младежът поклати глава.

Миналото си има начин да те сграбчи в лапите си и да не те пусне.

— И какво научи? — попита Грей.

— Не много. В единия кашон имаше документи от нацистката изследователска лаборатория, където е работил прадядо ми. Издигнали са го до ранг Oberarbeitsleiter. Ръководител на проекта. — Последното беше казано едновременно със срам и предизвикателство. — Но не ставаше ясно върху какво са работили — явно целта на проекта не е била разсекретена. Имаше предимно лична кореспонденция. С приятели и роднини.

— И ти изчете всички писма?

— Достатъчно, за да остана с впечатлението, че към края прадядо ми е започнал да изпитва съмнения относно работата си. Само че не е могъл просто така да си подаде оставката, разбира се.

— Обратното би било равнозначно на куршум в тила — каза Фиона.

Райън поклати глава и за миг на лицето му се изписа дълбока тъга.

— Но сякаш е имало и нещо друго. Самият проект… не е можел да се откаже. Не напълно. Като че ли едновременно и го е отвращавал, и го е привличал неустоимо.

Грей си помисли, че и самият Райън е станал жертва на същите емоции, докато се е ровил в миналото на семейството си.

Монк кривна глава и вратът му изпука силно.

— Какво общо има всичко това с библията на Дарвин?