Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
В сумрака блеснаха фарове.
След миг се появи и белият двуместен мерцедес. Приближи се до паркинга и го подмина, без да намали. Грей проследи с поглед отдалечаващите се задни светлини на спортната кола. Тя изчезна зад един ъгъл.
Грей изчака цели пет минути, после заобиколи автобуса и даде знак на Монк, че е чисто. Монк изключи двигателя. Грей погледна отново към ъгъла, зад който се беше скрил мерцедесът, и махна на спътниците си да слизат.
— Параноята ни гони, а? — подметна Фиона на минаване край него и тръгна към вратата.
— Не е параноя, ако наистина са решили да те спипат — подвикна след нея Монк. Обърна се към Грей. — Наистина ли са решили да ни спипат?
Грей впери поглед в бурята. Не обичаше съвпаденията, но не можеше да чака със скръстени ръце само защото е уплашен.
— Ти дръж под око Фиона и Райън. Да си поговорим с директора, да вземем копие от писмото на Хуго и да се махаме оттук.
Монк вдигна поглед към кулите и бойниците. Дъждът се изливаше върху сивите каменни блокове и клокочеше по зелените улуци. Само на първия етаж светеха пет-шест прозореца. Като цяло сградата беше тъмна и потискаща.
— Само за да сме наясно — изръмжа той. — Да знаеш, че видя ли и един гнусен прилеп, изчезвам.
Лиза гледаше как мечът лети към гърдите й. Всичко се случи между два удара на сърцето. Времето се сгъсти и забави. Значи така щеше да умре.
После звън на стъкло разчупи тишината… последван от мек пукот на огнестрелно оръжие, дошъл сякаш от много далеч. А съвсем близо, пред очите й, гърлото на убийцата цъфна във фонтан от кръв и кости.
Ала въпреки това смъртоносният й замах не спря.
Мечът стигна до гърдите на Лиза, разпори кожата и се удари в гръдната й кост. Но в удара вече нямаше нито сила, нито тежест. Безжизнените пръсти изпуснаха дръжката на катаната. Умиращата изтърва меча, преди да е нанесъл по-дълбока рана.
Лиза залитна назад, сякаш най-сетне освободена от някакво заклинание.
Японският меч се завъртя във въздуха и се удари в пода с камбанен звън. Тялото на убийцата се строполи тежко до него.
Лиза продължи да отстъпва — невярваща, изтръпнала, безчувствена.
Нов звън на стъкло.
Някакви думи стигнаха до съзнанието й, сякаш изречени под вода.
— Добре ли си? Лиза…
Тя вдигна поглед към другия край на библиотеката. Към единствения прозорец. Той зейна под ударите на приклад. В отвора се появи лице в рамка от назъбени стъкла.
Пейнтър.
Зад него се вихреше сняг. Нещо голямо, тежко и тъмно се спусна от небето. Хеликоптер. Под него се люлееха въже и сбруя.
Лиза се разтрепери и падна на колене.
— Ей сега идваме — увери я Пейнтър.
Пейнтър стоеше надвесен над трупа на убийцата — втория саботьор. Анна беше клекнала и я претърсваше. Лиза седеше на стол до камината, без пуловер, с разкопчана риза, която разкриваше сутиена й и грозната порезна рана отдолу. С помощта на Гюнтер вече беше почистила раната и сега лепеше едно под друго тънки парченца лейкопласт, за да затвори дългия три сантиметра прорез. Извадила беше късмет. Банелът на сутиена й беше спрял и без това слабия удар и така й беше спасил живота. Да живеят сутиените с банели!
— Никакви документи — каза Анна и се обърна към Пейнтър. — Трябваше ни жива.
Пейнтър нямаше какво да предложи като извинение.
— Целех се в рамото й.
Поклати безпомощно глава. Докато го спускаха от хеликоптера, изведнъж му се зави свят, до такава степен, че почти загуби представа къде е горе и къде — долу. Но нямаха никакво време за губене — и без това едва бяха смогнали да се придвижат от другия край на комплекса. Никога нямаше да успеят, ако бяха тръгнали пеша през замъка. Хеликоптерът беше единственият им шанс — да се прехвърлят над планинския хребет и някой да се спусне през долния люк.
Анна не стреляше добре, а Гюнтер пилотираше.
Което означаваше, че остава само Пейнтър.
Така че въпреки световъртежа и замъгленото зрение той се беше спуснал до прозореца на кабинета и се беше прицелил, доколкото му позволяваха силите. А време за губене нямаше никакво, защото непознатата вече се спускаше към Лиза с вдигнат за удар меч.