Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Можех да завия вляво, да се отправя по дъблинските улици или да свърна вдясно и да отделя няколко минути, за да разговарям с един Бог, с когото не бях говорила много в живота си. Слушаше ли днес? Или беше поклатил глава, беше събрал Инструментите на Творението и се беше отправил към някой по-малко оплескан свят снощи? За какво щях да говоря? Колко измамена се чувствах от смъртта на Алина? Колко бях ядосана, че съм сама?
Обърнах се наляво. На улицата имаше по-лесни чудовища, с които да се справя.
На върха на стълбището ме прогори похот, изпепели волята ми и събуди в мен екзотична, мъчителна сексуална нужда.
Този път я приветствах.
– В’лане! – възкликнах и дръпнах рязко ръката си от копчето на дънките. Усещах го извън църквата. Той се движеше към мен по тротоара, нагоре по външните стълби, готов да влезе. Беше ме намерил. Хванах се, че благодаря на Бога, с когото току-що бях отказала да говоря.
Вратите се отвориха и бях заслепена от слънчева светлина. Зениците ми се свиха до върха на карфица. В рамката на входа косата на В’лане проблясваше в дузина отсенки на злато, бронз и мед. Изглеждаше като ангел на отмъщението по начин, по който Баронс никога нямаше да успее да изглежда. Ето я онази необичайна миризма, която ме приканваше и объркваше. Носеше се от кожата му. Винаги ли е мирисал така? Може би го усещах сега, защото сетивата ми бяха усилени от Ънсийли?
С Ънсийли в кръвта си, не усещах В’лане като Фае. Не чувствах гадене. Появяването му беше предшествано само от смъртоносната му сексуалност. Въздействаше ми така, както въздействаше на всяка жена. Нищо чудно, че се обръщаха глави, когато отивахме някъде. Привличането му беше дори по-силно, когато сетивата ми на Шийте зрящ бяха мъртви, сякаш специално качество в кръвта ми обикновено ме предпазваше от пълния му ефект, но не можеше, когато във вените ми течеше Фае.
Каквато и да беше причината, влиянието му днес беше огромно. Беше дори по-наситено от първия път, когато го бях срещнала и нямах представа кой е. Краката ми омекнаха. Гърдите ми станаха тежки, болезнени, зърната ми пламнаха. Исках секс, нуждаех се от секс. Отчаяно. Трябваше да го имам. Не ми пукаше за последиците. Исках да се чукам и да се чукам, докато остана без сили да помръдна. Не беше ли ми казал, че може да ми го даде без да ме нарани? Да се заглуши, да ме предпази от увреждане или промяна?
– Изключи го! – насилих се да кажа, но се усмихвах и на заповедта ми ù липсваше жар.
Бях толкова облекчена да го видя.
Пуловерът ми беше на пода. Наведох се да го вдигна.
Той излезе от лъча блестяща слънчева светлина и се плъзна нагоре по стълбите.
– Шийте зрящ – каза.
Когато вратата се затвори зад него и преддверието се върна към бледоосветеното си състояние, зениците ми се разшириха, настроиха и аз осъзнах грешката си. Ахнах и отстъпих назад.
– Ти не си В’лане!
Погледът на екзотичния принц се спря на гърдите ми, изваяни от дантелен сутиен. Притиснах пуловера към себе си.
Той издаде дълбок, гърлен звук и коленете ми се подкосиха от сексуално очакване. Само с огромно усилие успях да остана права. Исках да съм на колене. Трябваше да съм на колене. Той ме искаше на колене. И на ръце. Главата ми се изпразни от мисли. Устните и краката ми се разтвориха.
Той пристъпи по-близо.
Поведох неистова битка със себе си и успях да отстъпя назад.
– Не – каза той, – не съм. – Клепачите, спуснати над древни очи, се вдигнаха. – Каквото и да е това.
– К-кой си ти? – заекнах.
Той направи още една стъпка напред.
Аз отстъпих още назад. Пуловерът ми изчезна отново. Мамка му!
– Краят – каза той просто.
Вратите към вътрешното светилище се отвориха зад мен. Усетих течението в прохода и странната тревожна миризма изпълни още по-силно ноздрите ми.
Похотта ме удари като с чук отпред и отзад.
– Ние всички сме краят – понесе се студен глас над рамото ми. – И начало. Скоро. По-късно. След.
– Време. Неуместно – отговори другият. – Цикълът е цикъл.
– Ние винаги сме. Ти не си.
Можеше да говорят и на чужд език. Обърнах се, едва можех да дишам. Дантелен сутиен лежеше на пода в краката ми. Беше моят. Мамка му отново! Въздухът беше хладен върху пламналата ми кожа. Нямаше да питам „след какво“. Бяха двама. Двама Секс-до-смърт-Фае. Двама принцове. Можех ли да ги надбягам? Можех ли да оцелея? Те можеха да Пресяват. Аз бях между тях. Можех ли да ги Нулирам? О, Боже! Не и с мъртвите ми способности на Шийте зрящ!