Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Всички се разсейваме по някакъв начин - заяви госпожа Кимоно. - Това не означава, че имаш лошо сърце. Всичко ще бъде наред, ако отново поемеш по правилния път.
- Но аз следвам правилния път.
- Наистина ли?
- Поне така си мисля.
- Ще ми донесеш ли нещо от магазина? - попита госпожа Кимоно и си пое глътка кислород. Прозрачната маска се напълни с кръв. - На постелката до вратата е. Паднах, преди да успея да го вдигна.
Стеф отиде до магазина, намери бял плик на пода и изтича до линейката точно преди вратите да се затворят.
- Почакайте! Моля ви! - Тя размаха плика пред лекаря. -Позволете ми да й дам това.
Мъжът кимна и Стеф скочи в линейката. Седна на зелената кушетка срещу госпожа Кимоно. Старата жена се мъчеше да си поеме въздух през маската, но когато зърна писмото, посегна към него и я свали от лицето си.
- Сбъркали са името - заяви тя и отвори плика.
В него имаше два листа хартия. Единият представляваше карта, разделена на квадрати в пастелни цветове. Най-отгоре на страницата бе нарисуван компас под формата на звезда. Госпожа Кимоно сгъна внимателно картата и я пъхна в плика. После доближи другия лист до лицето си и зачете. Когато свърши, го сложи на гърдите си и избърса очи.
- Какво се е случило? - попита Стеф.
- Нищо. - Тя си пое дълбоко въздух. - Отдавна чаках тези новини.
- Изглеждате толкова... слаба - отбеляза Стеф.
Красивото лице на госпожа Кимоно бе изпито, а кокалестите й рамене се показваха изпод оранжевото одеяло. Беше отслабнала значително.
Старицата потрепери, когато лекарят се качи в линейката и затвори вратата.
- Да - отвърна тя и се изкашля в дланта си, - но и ти ми се струваш болнава. Работиш много, нали?
- Може би. Но колкото повече работя, толкова по-бързо ще спестя нужните пари.
Госпожа Кимоно отново се пресегна към кекса в ръката на Стеф.
- Познавам този магазин. Продават само традиционни специалитети. Изключително подходящ подарък за една гейша. Кой ти каза за него?
- Никой. Прочетох го в интернет.
- Много добре. Искам да ти подаря нещо в замяна. Недалеч от тук се намира офисът на една японска фирма. Наемат англоговорящи момичета за участия в реклами. Нека ти дам адреса им.
- Не, няма нужда - отвърна Стеф. - Наистина още не съм готова.
- Напротив. Важно е да продължиш с актьорската професия и да си потърсиш работа.
Госпожа Кимоно извади химикалка изпод одеялото. Изящното й копринено кимоно изглеждаше странно върху болничната носилка. Тя откъсна единия край на писмото и написа някакво име, адрес и телефонен номер с красивия си почерк.
- Ето. - Тя й подаде листчето.
Когато линейката потегли, госпожа Кимоно прикова насълзените си очи в Стеф.
- Дните ми са преброени.
- Не говорете такива неща, ще се оправите.
- Писмото представлява разрешително от гробището „Аояма“. Вече разполагам със собствен гроб. Не се страхувам от смъртта. Това е семейната гробница. Повече няма да бъда госпожа Сато.
- Как така? - попита Стеф.
- Сато е фамилията на моя данна. Не се оженихме, но аз приех името му преди много години. Исках да се чувствам близо до него. Той не е бащата на дъщеря ми. Сега отново ще се върна при истинското си семейство. С дъщеря ми не бяхме заедно в живота, но ще бъдем в смъртта..
Тя затвори очи.
- Дъщеря ви... е починала? Не знаех. Ужасно съжалявам. Кога се е случило?
- Не, жива е. - Госпожа Кимоно се отпусна назад. - Все още е тук. Но когато дойде нейното време, ще се съберем отново.
Линейката спря пред болницата и лекарят разкопча коланите на носилката.
- Опасявам се, че няма как да останете - обърна се той към Стеф на английски. - Ще я приемат в интензивното отделение. Но вероятно ще е възможно да я посетите по-късно днес.
- Да, наистина не е редно да бъдеш тук - каза госпожа Кимоно. - Но искам да ме чуеш внимателно.
- Ще почакам в болницата, докато ми позволят да ви видя.
- Премести ли се в друг клуб с компаньонки?
- Да - призна Стеф. - Вече работя в „Каламити Джейнс“.
Госпожа Кимоно затвори очи.
- Така и предполагах. Досетих се заради напуканите ти устни и лошата ти кожа. Съжалявам, че не си послушала сърцето си. Клубът има лоша репутация. Бъди изключително предпазлива.
- Каква репутация?
- Западните момичета, които работят там, са крехки и уязвими. Наричам ги „стъклените гейши“. „Ропонги“ не е място, на което човек се развива. Кварталът не е подходящ за живеене. Не можеш да останеш майко завинаги.
Лекарите вкараха госпожа Кимоно в болницата и Стеф долови скърцането на колелата върху гумения под. Тя седна на една дървена пейка във фоайето. Навън заваля сняг.