Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Не бързай, Кали. Изпрати му картички, нещо, което да му напомни за теб, снимки на Далраднор.
- Никога няма да се върна там - тросна се Кали, отхвърлила с негодувание съветите на Прими.
- Защо не? Това беше неговият, а и твоят дом. Там ти харесваше. Не възприемай всичко само в черно и бяло. Трябва да изградиш отново мост между вас двамата. Ти избра да оставиш всичко зад себе си, когато се записа доброволка. Знаеше какво правиш. Или не?
- Мислех, че си ми приятелка - извика Кали, не желаеше да слуша такива аргументи. - И ти си същата като Фий, само ми казваш какво трябва или не трябва да правя.
Прими я прегърна.
- Приятелка съм ти. На твоя страна съм. Какъв е смисълът от приятелството, ако не можем да бъдем честни една с друга? Учили са ме да казвам истината на приятелите си с цялата любов, която изпитвам към тях. Просто се опитвам да помогна. Всичко е много сложно, много емоционално - за всички ви.
Кали я отблъсна.
- Няма да слушам тези глупости.
Изправи се, но стаята се завъртя около нея. Виното я удари не само в главата, но и в краката, и Каролайн падна назад на дивана.
- Хайде, време е да те сложа в леглото. Най-добре е да поспиш, да си починеш малко и да се отърсиш от проблемите, прекалено си разстроена - предложи Прими и отнесе чашите и празната бутилка до мивката. - Трябва да планираме действията ти стъпка по стъпка. Първо, Джеси и Дезмънд трябва да разберат, че си жива и здрава. Тя трябва да осъзнае, че възнамеряваш да си го вземеш обратно. Очевидно ти е нужен дом за него някъде, където и двамата ще се чувствате добре, а това няма да е лесно сега. След това трябва да дадеш на Джеси време, за да подготви Дезмънд за идването ти. Той вече не е бебе, а момче със собствени идеи и вкусове. Подходи внимателно към нещата, Кали, и всичко ще бъде наред. Слушаш ли ме? - обърна се Прими и поклати глава.
Кали похъркваше, дълбоко заспала. Виното бе свършило работата си.
35
- Изтърсакът да не си е глътнал езика? - Боб седна на масата, като се опитваше да подтикне Дезмънд да отговори, докато ровичка в яхнията си. - Или е прекалено глупав?
От побоя преди месеци Дез не бе казал нито дума на Боб, нито една. Ако той го питаше нещо, момчето кимваше и го правеше. Покоряваше му се и приемаше ударите зад врата и подигравките му с мълчание. Харесваше му да вижда озадаченото изражение на лицето на Боб. Това беше война между тях и Джеси заставаше на негова страна, когато можеше, като прикриваше мълчанието му с извинения.
- Той трябва да ходи на училище - примоли се тя. - Не е правилно едно момче да не се учи. - Тя винаги знаеше как да изработи Боб с усмивка. - С теб нямаше да се срещнем, ако ти не си бе взел изпитите и не бе влязъл в армията.
- Ти го учи тогава, щом си толкова въодушевена. Вземи му някакви книги.
Джеси не се нуждаеше от второ подканване. Уроците им бяха светъл лъч в скучното ежедневие на Дез. Те сядаха заедно, вперили поглед в буквара, смятаха и правеха списъци за пазар, за да се учи Дез да събира и изважда. В гостната имаше едно старо раздрънкано пиано, но това не пречеше на Джеси да свири на него, докато двамата пееха шотландски песни: „Лох Ломонд“, „Разходка по здрач“, „Аз принадлежа на Глазгоу“. Това винаги разплакваше Джеси, а мама Кейн обикновено идваше с ръкоделието си и се присъединяваше към тях.
Една съботна вечер навиха килима, за да упражняват шотландския рил за танците в църквата, но не след дълго Боб влетя в къщата, докато те пееха.
- Значи момчето може да пее, когато иска, а?
Всички спряха и млъкнаха при влизането му.
- Хайде, не ми обръщайте внимание, нека да чуем немия как пее, за да изкара вечерята си. Не мислете, че не знам какви ги вършите зад гърба ми. Пейте или.. - Той посочи на Джеси пианото. - Всичко това е твоя работа.
- Сине, те просто се забавляваха. Остави ги на мира! - помоли се мама Кейн, но той я зашлеви.
- Млъкни. Ако един мъж не може да бъде господар в собствената си къща... Пей, проклето британче, пей...
Джеси седна на пианото, но не помръдна. Дез застана до нея с плътно затворена уста, гърлото му бе пресъхнало от страх, но когато видя Боб да хваща ръжена, истински се паникьоса. Обърна се към Джеси и кимна. Тя започна да свири „Лох Ломонд“ и той се опита да произнесе думите, но устата му бе суха и едва успя да издаде тих звук:
- До твоите красиви брегове... - беше всичко, което успя да излезе от устата му.
- Можеш да се справиш и по-добре.