Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Този проклет инцидент го разтърси - обясни мама Кейн. - Удари главата си, беше в безсъзнание цяла седмица... Добре е, че има още един чифт ръце тук, за да помагат...
Тя беше тантуреста възрастна жена с груба кожа и чехли върху подутите си крака.
- Трябва да си тих в къщата - прошепна Джеси на Дезмънд. - Бащата на чичо Боб е починал, докато той е бил на война, и стопанството се нуждае от много работа. Това е най-лошото, което е могло да се случи. Трябва да му помогнем, за да се възстанови.
- Кога ще тръгна на училище? - попита Дезмънд.
- Не съм сигурна. Твърде далече сме от града, за да ходиш там, а те пестят бензин, но има едно училище по радиото, което можеш да слушаш. Нека само чичо Боб да се изправи на крака.
Дезмънд погледна през прозореца към далечните планини. Всички цветове на земята и небето бяха различни от цветовете в Шотландия. Нямаше езеро за плуване, а и реката бе пресъхнала. Нямаше с кого да си играе, Джеси беше постоянно заета да готви храна за работниците във фермата, да мие и да чисти, докато майката на Боб вършеше останалите задачи. От изгрев до залез никой не подгъваше крак. От него се очакваше да се грижи за кокошките и яйцата. Дез мразеше да остава с Боб, който седеше на верандата и му даваше нареждания.
Една сутрин, докато Джеси беше заета, Боб го извика.
- Писна ми от картофи и говеждо, искам хубаво тлъсто печено пиле тази вечер. Така че ми донеси една птица, избери от по-старичките и побързай.
Дезмънд не беше сигурен коя да избере и затова ги подгони в кръг из двора и хвана тази, която го кълвеше. Пъхна я гордо под мишница и я занесе на верандата за проверка.
Боб кимна.
- Сега я убий - нареди той. - Хайде, крайно време е да заслужиш прехраната си. Извий й шията.
Дез отскочи назад, хванал птицата.
- Но тя дава добри яйца - каза той.
- Има още много като нея. Просто дръпни врата й и го извий - показа му с ръка Боб.
- Не може ли ти да го направиш, моля - прошепна Дез. Той никога не бе убивал живо същество.
- Прави каквото ти казвам, момче. Щом живееш под моя покрив и ядеш храната ми, ще правиш каквото ти наредя. Това не е хубавата ти къща в хубавата Шотландия с всички прислужници, които угаждат на глезотиите ти. Това е ферма и колкото по-скоро се научиш как се правят нещата, толкова по-добре... Не искам един натрапен ми лигльо да се мотае наоколо, така че внимавай. След като Джеси роди наши деца, ще те разкарам. Има места, на които мога да те пратя, и никога няма да видиш своята Джеси отново. Това ли искаш? Сега го направи!
Дез усети топлината на перата и сърцебиенето на треперещата птица. Опита се да направи това, което искаха от него, но птицата се размърда и той разбра, че я боли.
- Не мога - възкликна той. - Не знам как.
- О, дай я тук, женчо такъв.
Дезмънд не искаше да му я дава, но знаеше, че трябва. След миг кокошката лежеше мъртва, с извита шия, отпусната.
- Дай я на мама да я оскубе и сготви и стой да я гледаш, докато го прави. Следващия път ще трябва да направиш всичко сам.
- Трябва ли да остана тук? - попита той Джеси същата нощ, когато беше време за лягане. -Не харесвам чичо Боб, той крещи. Не ми харесва и това място. Мирише, а от ламаринения покрив се чуват странни шумове. Искам да се прибера вкъщи.
- Знам, любов моя, но не можем да се върнем, струва прекалено скъпо. Когато свалят гипса на Боб, той няма да е толкова своенравен. Това е заради жегата, праха и мухите. Все още не сме свикнали с тях. Сега се опитай да не се изпускаш тази нощ, това само влошава нещата -прошепна му тя, докато оправяше завивката му, и го целуна.
Дезмънд се опита да остане буден, да не заспива дълбоко, но в тъмнината усети как една топла струйка се просмуква през пижамата му Беше твърде късно. Махна чаршафа и се опита да го скрие под леглото. Усети как сълзите му напират, но не знаеше какво да прави. Може би, ако не беше тук, Джеси щеше да се усмихва повече. Ако тръгнеше по пътя, който води към града, дали щеше да стигне до Аделаида и до Големия Джим? Не му харесваше да живее тук, в средата на нищото. Може би, ако успееше да избяга, Боб нямаше да тръгне след него.