Четирите цвята на магията

III

Атос се смееше. Смехът му беше противен.

Коридорът около тях тънеше в безпорядък: лишените от разум стражи — на купчина, гоблените — съдрани, а факлите — пръснати по пода и все още горящи. Под окото на Кел цъфтеше синина, а бялото наметало на Атос бе опърлено и опръскано с черна кръв.

— Да го повторим ли? — попита кралят.

Още преди да изрече думите, език от черна енергия се стрелна като светкавица от предницата на щита на краля. Кел вдигна ръка и подът се възправи помежду им, но не беше достатъчно бърз. Електрическият удар се заби в младия антари и го блъсна заднешком във входната порта на замъка, достатъчно силно да нацепи дървото. Той се закашля, останал без дъх и замаян от удара, но нямаше време да се възстанови. Въздухът изпука и се съживи, и поредната светкавица го удари с такава сила, че крилата на портата зейнаха натрошени, а Кел се търколи заднешком в тъмнината.

За миг всичко потъна в мрак, а когато зрението му се възвърна, той вече падаше.

Въздухът се надигна да го улови или поне да притъпи сблъсъка, но въпреки това се стовари върху плочите на двора в основата на стълбите с достатъчна сила, за да си счупи кост. Кралският меч отлетя на няколко фута от него. От носа на Кел покапа кръв по камъните.

— И двамата държим мечове — порица го Атос, докато се спускаше по стълбите, а бялото му наметало се вееше царствено зад гърба. — Но ти избираш да се биеш с карфица.

Кел с проклятия се изправи на крака. Кралят изглеждаше незасегнат от магията на черния камък. Вените му поначало си бяха тъмни, а очите му си бяха запазили обичайния леденосин цвят. Видимо владееше камъка и за първи път червеният антари се замисли дали Холанд не е бил прав. Дали всъщност тъй нареченото равновесие не съществува, а има само победители и жертви. Нима самият той вече бе загубил? Тъмната магия вибрираше в тялото му и умоляваше да бъде използвана.

— Скоро ще умреш, Кел — отбеляза Атос, щом се спусна на двора. — По-добре е да загинеш при опит за победа…

Димът се плисна от камъка на белия крал и се стрелна напред, пипалата на тъмнината се превръщаха в бляскави черни остриета още докато летяха към Кел. Той вдигна празната си ръка и се опита да спре ножовете с волята си, но те бяха изработени от магия, не от метал и нито трепнаха, нито забавиха скорост. Миг преди стената от ножове да го накълца на парчета, другата му ръка — обвързаната с камъка — политна нагоре сякаш по своя воля и заповедта отекна през ума му.

Защити ме.

Мисълта се претвори в реалност още при оформянето си. Около Кел се увиха сенки и се сблъскаха със заострените ножове от дим. Мощ бликна през тялото на антари, наведнъж направена от огън, ледена вода и енергия и той изпъшка, а тъмнината се разля още по-нагоре под кожата му и по нея; бликаше от камъка, мина над рамото и през гърдите му, докато стената от магия отразяваше нападението и го обръщаше срещу Атос.