Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
Савелда не издържа.
— Достатъчно! — изсъска той.
Прислужничката на кралицата изкрещя и изгуби съзнание от страх, когато едноокият я хвана за китката и грубо я дръпна. Преди който и да било да успее да реагира, Савелда държеше Анна Австрийска прилепена до себе си и заплашваше, че ще ѝ пререже гърлото с кинжал.
Алхимика и Ла Фарг едновременно изкрещяха:
— Не!
— Няма да се поколебая! — зарече се Савелда.
— Нещастник! — открито го наруга Алхимика.
— И дума да не става, че ще се предам!
— Не разбираш ли, че беше достатъчно да почакаш?
— Какво да чакам?
В двореца музикантите спряха да свирят.
Тишината стана чудовищна.
Чу се изсвирване…
… и първата ракета от фойерверките експлодира в нощното небе.
Наемниците веднага изпразниха пищовите си. Детонациите отекнаха и куршумите изсвистяха покрай ушите на Остриетата, които се втурнаха напред. Един от тях рани Ленкур в рамото и спря устрема му. Под дърветата се разгоря хаотично сражение.
В подземията на черната кула, под свода на залата с мраморни плочки, Лепра се дуелираше на живот и на смърт с Ровен.
И губеше.
Бързо разбра, бе противникът му е от съвсем различна мая в сравнение с наемниците, чиито трупове лежаха на пода. Също като тях, Ровен имаше богат опит. Но освен това беше талантлив. Ударите му бяха бързи, точни, мощни. И макар че изпитваше дива омраза към мускетаря, успяваше да запази спокойствие.
Изненадан от ритник с ботуш, Лепра отстъпи и отрази няколко удара, а Ровен в бесен ритъм редуваше атаки отгоре и отдолу. В крайна сметка остриетата се кръстосаха чак при дръжките и двамата мъже се превъртяха, преди да се отблъснат грубо, като едновременно залитнаха.
Лепра се оттегли.
Напълно неспособен да скрие, че му е все по-трудно, той се боеше да не би Ровен да приложи стратегията за изтощаване на противника. Сражението с наемниците го беше изморило и чувстваше, че не се е възстановил напълно от кризата от рансата, която го сполетя предишния ден — дали въобще някога щеше да се възстанови? Най-после, водеше боя с обикновена стоманена рапира, която измъчваше дланта му много повече, отколкото елегантното му оръжие от драконова кост, с което беше свикнал.
Като прецени бързо всички плюсове и минуси, стигна до заключението, че единственото му предимство е това, че е левак.
Слабо утешение.
Ровен атакува и принуди Лепра отново да отстъпи. Но с ловко движение на острието мускетарят го накара да се разкрие и му нанесе жестоко кроше отдясно. Наемникът се олюля. Ободрен от този успех, Лепра пое инициативата и противникът му неохотно направи крачка назад. Ровен обаче бързо се съвзе. Той финтира и го удари в лицето. Това секна порива на Лепра, който трябваше да се присвие, за да не бъде обезобразен.
Ровен се почувства свободен и бързо захвърли дублета, с който му беше доста топло.
От своя страна Лепра възстанови равномерното си дишане.
Беше изгубил много енергия при последното нападение и дланта го болеше все повече и повече. Пот течеше от косите към челото и заслепяваше очите му.
— Май се поумори — иронично подхвърли Ровен. — Сигурно от възрастта…
Лепра, който беше на около четирийсет години, успя да се усмихне измъчено.
— Имам… Все още имам известни сили…
— Така ли? За колко време ще ти стигнат?
Държейки здраво рапирите, те се въртяха в кръг и се измерваха с погледи.
Изведнъж Ровен атакува яростно. Лепра отби удара и на свой ред се хвърли напред. Атаките се редуваха с отстъпленията, единият се дръпваше назад, другият го нападаше — и така до безкрайност. Подметките им се пързаляха по мраморния под, а токовете на ботушите вдигаха страшен шум под каменния свод. Остриетата се срещаха бляскави и звънливи. Усилието изопваше техните черти и очите им блестяха.
Лепра се чувстваше все по-слаб. Той се опита да сложи край на двубоя и се хвърли във фалшива атака. Тя излъга наемника, който избегна насочената към него рапира, превъртя се, но заради ловкостта на мускетаря се озова изложен на опасен удар, който успя да съзре много късно. Лепра използва момента. За съжаление, той не прецени достатъчно добре разстоянието до тялото на съперника си и не можа да го прониже дълбоко. Все пак Ровен получи рана в лявото си рамо. Смаян и изтръпнал от болка, той изкрещя неистово. Сепна се, закри с ръка раната и с ужас установи, че от нея блика кръв.
— Болезнено е, нали? — запита Лепра.
Унизен и побеснял, Ровен веднага пое инициативата и атакува толкова яростно, че мускетарят едва съумя да се защити, да парира удара и да отстъпи назад. В продължение на няколко секунди Лепра мобилизира всичките си сили и цялото си внимание с единственото намерение да оцелее, да се спаси от все по-ожесточените и все по-опасни атаки. Врагът му имаше надмощие. Помисли си, че е победен, и се боеше, че няма начин да не допусне грешка при подобно развитие на двубоя.