Ва банк (Втора част на Пеперудата)

Американските купувачи ни плащаха чрез чекове, които осребрявахме в банката след представяне на необходимите документи, доказващи, че стоката е висококачествена, идеално замразена и изпратена по предназначение. Тогава банката изплащаше 85% от общата сума. Останалите 15% получавахме седемдесет и два часа по-късно след потвърждение от Маями, където ставаше разтоварването. Често пъти в събота съдружникът ми се качваше на самолета, за да придружи пратката до САЩ. В деня, за който ви разказвам, цената на раците беше скочила неимоверно много, а работниците от продоволствените складове в Маями стачкуваха. Затова се наложи американчето да замине и да наеме хора, които да разтоварят самолета, да натоварят стоката в хладилни камиони и да я откарат във фабриката на купувача в Маями Тампа или Джаксънвил. Това ставаше в събота, банките не работеха, така че нямаше как да използваме кредитните си карти. След два дни — в понеделник, научих, че стоката се продава с десет-петнайсет процента по-скъпо. Бяхме извършили добра сделка. Радвахме се и се поздравявахме, че съдружникът е действал толкова умно, но по едно време започнахме да се чудим защо не се връща.

В този период на годината езерото обикновено е бедно на раци. Затова наех един голям кораб и излязох в морето да търся улов. Върнах се, натоварен с първокласна стока. Начаса накарах работничките да почистят раците и натоварих два самолета за Маями. Бях платил разноските по риболова, по почистването и по експедицията — всичко до стотинка. Самолетите излетяха и моите прекрасни раци се изпариха в облаците. В понеделник отидох да проверя дали и как са пристигнали — никакъв отговор. Във вторник също. Отбих се в банката — ни вест, ни кост. Не ми се щеше да вярвам, но се налагаше да погледна истината в очите — бях ограбен. Съдружникът ми продал стоката, щипнал парите и изчезнал.