Законът за трите отрицания

Коротков подписа пропускана Ритер, няколко секунди гледа затворилата се след него врата, после решително набра телефонния номер на следователя Олшански. Сигурно за десети път тази сутрин. И поне за пети, откак започна разговора си с Ритер. Всеки път се налагаше да го моли да излиза в коридора, но Ритер дори не се намръщи. Интересно, дали разбирането му за милиционерската специфика е толкова развито, или той смята, че войникът не бива да се обижда от въшката, защото няма никакъв смисъл? Въшката си е въшка, безмозъчна и безполезна твар, но щом съществува, се налага да я търпиш.

— Константин Михайлович, пак съм аз. Няма ли някакви известия от медиците?

— Е, де, много бързаш, братко — добродушно изръмжа в слушалката следователят. — До довечера ще имаме основното, а за разните там биохимии ще е нужно време. Аз иззех флакона от домашната помощница на семейство Ритер. Но я ми кажи защо там заедно с твоя Мишка се мотае и Селуянов? Той вече от цяла година ви е напуснал. Пак ли се занимавате със самодейност?

— Как може, Константин Михалич — искрено се възмути Юра. — Коля се занимава с убийство, с което е свързана Кабалкина, та затова той…

— Коя е тази? — прекъсна го Олшански. — И какво общо има тук Ритер?

— Това е дълга история, семейна сага, така да се каже.

— Ами разказвай, и без това в момента шофирам, няма закъде да бързам.

Коротков му разказа. Олшански е свестен човек, с него може да не се будалкаш.

— Да, направо някакво проклятие върху това семейство — завайка се следователят, след като изслуша съкратения до размерите на резюме вариант на семейната сага. — Къде е вашата Каменская?

— Болна е, счупи си крака.

— Е, знаеш ли, братле, кракът не е мозък. Ако я привлечеш към екипа, аз няма да имам нищо против.

— Ама Афанасиев…

— … не е Гордеев — с лека усмивка отново го прекъсна Олшански. — Знам, можеш да не ми обясняваш. Но и ние с теб не за първа година работим заедно. Разбра ли ме?

— Ами Колка? — с надежда попита Коротков.

— Селуянов ли? Нека работи, няма да кажем на никого. Може там да има за какво да се заловим, та да обединим случаите? Аз бих го взел, отдавна не съм имал нищо интересно, само разни бандити и нефтени служители, скука до смърт. А тук има семейна история, интриги, клюки. Има къде да се разгърне душата. Добре, Коротков, стига приказки, стигнах до кантората. Ако има нещо, веднага ми звъни, в кабинета си съм.

Юра със сигурност знаеше, че колкото по-дълго не ти върви, толкова по-значителна ще бъде неочакваната сполука. Дълго не му беше вървяло. Затова пък да работиш с Олшански е чисто удоволствие.