Законът за трите отрицания
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #24
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1009-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Законът за трите отрицания». Краткое содержание книги:
Коленка разбираше. Значи около пет години в семейството не е имало нито един скандал. И да е имало, ставали се късно вечер или рано сутрин, когато домашната помощница още я няма.
— После Станислав Отович почина и почти веднага се появи Лариса. Валерик се запознал с нея на погребението, тя била ученичка на господаря. Около половин година излизаха, после се ожениха и след около три месеца се започна.
— Пак ли започнаха да ви отпращат? — сети се Селуянов.
— Абе пак, ама не съвсем — загадъчно отговори Рима Ивановна. — Всичко стана по-различно. Първо, Валерик. Той, за разлика от родителите си, никога не се е отнасял към мен като господар и не се е държал на дистанция от мен, а че родителите му се сърдеха за това — не го беше еня. А сега стана като тях: Рима, за днес сте свободна. Аз не съм свършила с готвенето, млинът е във фурната, пералнята върти дрехи — нищо не чува. Вървете си, Рима, и утре имате почивен лен. Какъв почивен, като утре е делник? Аз имам почивни дни в събота и неделя, като всички нормални хора. Не, Рима, утре няма да идвате. И ме погледне така, че разбирам: наистина по-добре да не идвам. Второ. По-рано ме отпращаха само докато трае скандалът, а сега започнаха да ме отпрашат и за следващия ден.
— Много интересно — окуражи я Селуянов. — И къде е причината, вие досетихте ли се?
— Е, как няма да се досетя! — сопна сетя. — Нали съм прислуга, Коленка, а не гостенка в тази къща. Целият боклук минава през мен, и всичкото спално бельо между другото. Лариса се оказа наркоманка и отвратителна съпруга. Щом тя излети на воля из небесата, ме гонят от къщи, за да не гледам какви ги върши. Дано Валерик ми прости, но аз пак ще ви кажа, защото Лариса беше убита и тая работа е сериозна. По чаршафите винаги си личи дали се спи на тях, или се върши нещо друго. Аз сменям бельото всяка седмица. Мога да ви кажа с абсолютна сигурност, Коленка, че те имат брачни нощи веднъж на два-три месеца, че и по-рядко. И това при положение, че тя е на двайсет и пет, той — на трийсет и три, и са женени от малко повече от две години. Как ви се струва това, а?
— Това е лошо — напълно искрено се съгласи Коля. — А вие защо сте решили, че Лариса е била наркоманка?
— Не е кой знае колко сложно, достатъчно е добросъвестно да почистваш жилището и да можеш да четеш.
Ясно. Бива си я тая лелка Рима Ивановна! Съкровище, а не свидетел. Да бяха всички такива — с разкриваемостта нямаше да има никакви проблеми.
— Не си ли спомняте какви опаковки сте намирали?
— Първо, спомням си, и второ — ето! — Тя тържествено измъкна от джоба на красивата си престилка флаконче от тъмно стъкло. — Когато вчера се обади Валерик и каза, че са убили Лариса, Нина Максимовна се защура насам-натам, а на мен първата ми работа беше да отида в спалнята и да проверя нощното шкафче на Лариса. Защото знаех, че ще дойдете и ще ме питате. Лариса не беше прибрана жена, никога сама не изхвърляше празните опаковки и флакони — ту ги пъхаше в нощното шкафче, в чекмеджето, ту ги оставяше в банята, ту ги забравяше в джоба на пеньоара си.
Пфу, ами сега! Трябва да се оформи документално изземането, защото после някой може да се заяде: откъде дойде флаконът… ами оперативните работници може да са го намерили на улицата… Самият Селуянов не може да се обади на следователя, не е включен официално в групата, работеща по случая, той си има своя задача — Люба Кабалкина. Добре де, сега ще се обади на Коротков, сам да се оправя. А препаратчето е силно. И никак не е евтино.
— Рима Ивановна, чух, че Станислав Отович е бил женен три пъти. Вярно ли е, или хората само си приказват?
— Вярно е, вярно е. За първата му съпруга не знам нищо, било е много отдавна, а втората е била актриса. Нина Максимовна му е третата.
— И от всички бракове ли е имал деца?
— Не, от първия не е имал, а от актрисата има дъщеря — Анита. Валерик е много близък с нея, само че през последните месеци тя нещо не се мярка у нас.
— Защо така? Да не са се скарали?
— А, не, пази боже, постоянно си говорят по телефона. Ако Валерик го няма, Анита разговаря с господарката. Станали са като едно семейство. По-рано, когато беше жив Станислав Отович, нямаше такова нещо, а когато той умря, Анита отново събра цялото семейство: не е правилно, вика, близки хора да живеят като чужди.
— Вярно е — отново се съгласи Селуянов, нетърпеливо очаквайки кога най-сетне в разказите на Рима Ивановна ще започне да се мярка името на Люба Кабалкина. — Значи тази Анита се е сближила със семейство Ритер, така ли?