![Картбланш [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/9/kartblansh-bg-download.jpg)
Картбланш [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-131-3
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Картбланш [bg]». Краткое содержание книги:
Бонд се запита дали това означава онова, което подозираше.
Сателитната навигация го насочи да излезе от магистралата и той внимателно потегли по натоварен път. Беше пълно с таксита микробуси. На кръстовищата чакаха влекачи, очевидно за да бъдат първи на мястото на евентуална катастрофа. Търговци продаваха напитки край пътя. Импровизиран бизнес се въртеше и от камиони и пикали. Неколцина правеха успешна търговия, като продаваха акумулатори и ремонтираха алтернатори. Защо това заболяване измъчваше точно южноафриканските превозни средства?
Сега, след като беше разчупил леда, Бонд небрежно попита за срещата утре, но Джесика отговори, че не знае нищо за нея, и той ѝ повярва. Колкото и да беше отчайващо за Бонд, Хидт, изглежда, я държеше в пълно неведение за „Геена“ и другите незаконни дейности, в които бяха замесени той, Дън или фирмата.
Джипиесът показа, че до крайната им цел остават пет минути, затова Бонд заяви:
— Трябва да бъда откровен. Странно е.
— Кое?
— Как се е обградил с всичко това.
— С какво? — попита Джесика и се втренчи в него.
— Смърт, разруха.
— Ами това му е работата.
— Нямам предвид работата му в „Зелена инициатива“. Това го разбирам. Говоря за личния му интерес към старото, употребяваното… изхвърленото.
Джесика не каза нищо и посочи голяма дървена къща, опасана с внушителна каменна ограда.
— Това е къщата…
Гласът ѝ потрепери и тя се разплака.
Бонд спря до тротоара.
— Джесика, какво има?
— Аз…
Тя дишаше учестено.
— Добре ли сте?
— Нищо, няма нищо. О, колко е неудобно.
Бонд взе чантата ѝ и потърси кърпичка. Намери и ѝ я даде.
— Благодаря. — Джесика се опита да говори, но после се предаде на риданията. Щом се успокои, обърна огледалото за обратно виждане към себе си. — Той не ми позволява да си слагам грим… Дано поне тушът ми не е потекъл и не ме е превърнал в клоун.
— Не ви позволява… Какво искате да кажете?
Изповедта замря на устните ѝ.
— Нищо — прошепна Джесика.
— Нещо лошо ли казах? Извинявайте, ако съм ви разстроил. Само се опитвах да поддържам разговора.
— Не, не, не сте направили нищо, Джийн.
— Кажете ми какво не е наред — погледна я Бонд в очите.
Тя се поколеба.
— Не бях откровена с вас. Изиграх ролята си добре, но това беше фасада. Ние нямаме връзка. Никога не сме имали. Той ме желае… — Джесика вдигна ръце. — О, не ви трябва да чувате тези неща.
Бонд докосна ръката ѝ.
— Моля ви. Виновен съм. Бръщолевех глупости. Чувствам се като глупак. Кажете ми.
— Да, той обича старото… употребяваното… изхвърленото. Мен.
— Боже мой, не. Не исках да кажа…
— Знам, че не искахте да го кажете, но точно затова ме желае Северан — защото съм част от спиралата надолу. Аз съм неговата лаборатория за повяхване, остаряване и разруха. Само това означавам за него. Той рядко разговаря с мен. Нямам представа какви мисли се въртят в главата му и не проявява интерес да разбере каква съм всъщност. Дава ми кредитни карти, води ме на хубави места, грижи се за мен. Но в замяна иска… да ме наблюдава как остарявам. Хващам го да ме гледа дали имам нови бръчки и старчески петна. Ето защо ми забранява да се гримирам. Северан оставя лампите запалени, когато… досещате се какво имам предвид. Знаете ли колко унизително е това за мен? И той много добре го съзнава, защото унижението е форма на упадък. — Джесика се засмя горчиво и избърса очите си с хартиена кърпичка. — И знаете ли кое е ироничното, Джийн? Когато бях млада, живеех за конкурсите за красота. Никой не се интересуваше какво представлявам отвътре нито съдиите, нито другите участнички… нито дори майка ми. Сега съм стара и на Северан също не му пука каква съм отвътре. Има моменти, когато мразя да бъда с него. Но какво да направя? Безсилна съм.