Чуждо тяло [bg]

Ню Делхи, Индия

Кал беше вдигнал кръстосаните си крака върху масата в библиотеката. Сантана му беше донесла купчина статии за медицинския туризъм, каквито непрекъснато излизаха в американските вестници. Бяха подхванали трите отделни репортажа на CNN за смъртните случаи в Ню Делхи. Хората поглъщаха всичко с охота. Любимите на Кал бяха онези, гарнирани с личните истории на хора, отказали пътуванията си най-вече до Индия или Тайланд.

След като всичко се развиваше толкова добре, Кал би трябвало да е въодушевен, но не беше. Историята с тази Ернандес го човъркаше цял ден. Рано сутринта се беше обадил на анестезиолога и патолога и отново преговори хипотетичния сценарий със суксаметониума. Ако двамата лекари подозираха нещо, те не го показваха по никакъв начин и се надпреварваха да го уверяват, че диаболичната схема е непробиваема.

След приключването на конферентния разговор той се почувства по-уверен. За нещастие, това усещане не продължи дълго и тревогата постепенно отново се загнезди в подсъзнанието му. Какво ли беше събудило подозренията на тази досадна студентка по медицина? Дори и да си заминеше, сигурно щяха да се появят и други, които ще бъдат също толкова любопитни и ще се натъкнат на същите потенциално фатални несъответствия.

— Здрасти, човече! — извика Даръл от вратата на библиотеката.

Кал му махна с ръка.

— Какво става?

— Искаш ли да дойдеш и да хвърлиш един поглед на новото превозно средство на нашата организация?

— Защо не? — Той смъкна краката си на пода и се изправи.

Входната врата на къщата се затвори с трясък.

— Дали да не изчакаме за миг? — попита Кал. — Ако това е Вийна или Самира, бих искал да ги поразпитам. Цял ден се тревожа заради онази мацка Ернандес, още от мига, в който ти напълно правилно отбеляза, че трябва да разберем какво е привлякло вниманието й. Мисля, че го е открила благодарение на медицинското си образование, но бог ми е свидетел, че не мога да разбера какво е. Дори се обадих на двамата лекари от Шарлът, Северна Каролина, с които се консултирахме в началото. Стигам до извода, че сме помислили за всичко.

— Според мен трябва да го открием — призна Даръл. — В противен случай няма да спрем да се притесняваме, разбираш ли ме?

— Напълно — съгласи се Кал, докато Самира, Вийна и Радж влизаха в библиотеката. Бяха в добро настроение, тананикаха си някаква детска песен. Самира веднага отиде при Даръл, прегърна го и двамата се целунаха. Вийна се приближи към Кал, но си позволи само целомъдрена целувка по бузата.

Радж се тръшна на дивана, довършвайки последния куплет от песента.

— Много сте весели — отбеляза Кал, намеквайки, че той изобщо не е в настроение.

— Денят беше добър за всички ни — отвърна Вийна. — Само Радж получи пациент и то след някаква си елементарна операция от херния. Двете със Самира трябваше да си търсим работа.