Чуждо тяло [bg]

Без да вдига глава, Рамеш се пресегна и го взе. Прочете името.

— Знаеш ли кой е този човек? — избъбри той. Вдигна очи и погледна раздразнено Нареш.

— Знам. Дхавал Наранг.

— Точно така. Това е Дхавал Наранг и знаеш ли за кого работи?

Нареш поклати глава.

— Работи за Шашанк Малхотра, тъпанар такъв! Малхотра искаше да се отърве от момичето. Всичко щеше да се припише на крадци. Тя щеше да се превърне в мъченица само ако ние, гражданските служби, я убием, а не Малхотра.

— Какво трябваше да направя? Опитвах се да следвам заповедите ти. Защо не ми каза, че Малхотра ще се погрижи за нея?

— Защото не знаех. Поне не знаех със сигурност. — Рамеш разтърка яростно лицето си. — Явно ситуацията се влошава. Сега тя знае, че е мишена. Къде се намира в момента?

— Прибра се в хотела.

— Какво стана на пазара?

— Изстрелът предизвика всеобща паника. Тя хукна заедно с останалите. Аз останах на мястото, за да помогна на местните полицаи да възстановят реда и да разберат самоличността на жертвата.

— Тя върна ли се да разговаря с теб и полицията?

— Върна се, придружавана от някакъв американец. Не знам къде са се намерили. Но не се обърна към полицията, което ми се струва доста странно. Мислех да я привикам на разпит, но първо реших да говоря с теб.

— Това показва колко подозрителна е станала.

— Може би след преживяното просто ще си тръгне?

— Хубаво би било, но според асистентката на баба й и изпълнителния директор на болницата това няма да стане. Незнайно по какви причини тази млада жена е ужасно мотивирана и нищо няма да я спре.

— Добре, какво искаш да направя?

— Успя ли да разбереш кой подава информация в CNN?

— Тази сутрин изпратих двама души да се занимават с това. Още не съм говорил с тях.

— Обади им се, докато аз говоря с Шашанк Малхотра. — Независимо от всичко, което беше казал на Нареш, Рамеш знаеше, че вината за смъртта на Дхавал Наранг е изцяло негова. Трябваше да предупреди Нареш.

— Надявам се, че ми се обаждаш, за да ми благодариш, че съм разрешил проблема ти — каза Шашанк, когато двамата се свързаха. Тонът му беше равен. Не беше така весел като предишния ден, нито пък злобен.

— Боя се, че не. Страхувам се, че към предишния проблем се е прибавил и нов.

— Какъв? — Гласът отсреща съвсем не прозвуча дружелюбно.

— Първо, госпожица Ернандес е уговорила и жената на третия пациент да поиска аутопсия. И второ, Дхавал Наранг е бил убит тази сутрин на пазара в Стария Делхи.

— Шегуваш се.

— Ти ли го изпрати да разговаря с тази жена Ернандес и да я уговори да напусне страната? — попита Рамеш.