![Трите дъщери на Ева [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/4/4/trite-dshcheri-na-eva-bg-download.jpg)
Трите дъщери на Ева [bg]
- Автор: Shafak Elif
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542720706
- Переводчик: Красимира Абаджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трите дъщери на Ева [bg]». Краткое содержание книги:
Гостите се върнаха в хола с вестта за петима убити и петнайсет ранени.
– Броят може да нарасне. Някои от пострадалите са в критично състояние – съобщи журналистът, който се беше свързал с редакцията.
Така както си бяха подавали блюдата с мезета, така разменяха и страховитите подробности за кръвопролитието. На никого не правеше впечатление, че казват едно и също с различни думи или се повтарят. Колкото повече говореха, толкова по-поносимо изглеждаше всичко. Трагедията беше стока като всички други и също така предназначена за индивидуална и колективна консумация.
Приятелката на журналиста пое дълбоко въздух и каза:
– Значи са направили бомбата в апартамента си! Представяте ли си?! Подреждали са частите като някакво демонично "Него". Добрата новина е, че терористите са умрели на място. Лошата е, че и съседът на горния етаж е загинал. Пенсиониран учител.
– Горкият, сигурно е преподавал география – леко завалено рече домакинът. – Съвестен гражданин с износени костюми, цял живот поправял контролни и след години тежък труд най-сетне се пенсионирал и се отървал от малките келешчета. Да, ама идиотските терористи се нанасят на долния етаж, започват да майсторят бомба и – бум! Край на даскала. Вместо да преподава за долините и планините, да беше говорил на учениците си за гадориите на заобикалящата ги география.
Настъпи кратко мълчание.
– Знае ли се кои са терористите? – попита пиарката. – Марксисти? Кюрдски сепаратисти? Ислямисти?
– Богато меню! – засмя се архитектът.
Аднан се покашля и каза:
– Тероризмът е ужасен, няма спор, но защо свикваме толкова бързо с лошите вести... Малцина ще говорят утре за учителя. А след седмица никой няма да го помни.
Пери сведе поглед, тъгата в думите му стигна до сърцето ѝ и остана там като тлеещи въгленчета на догарящ дънер.
Лицето на другия
Оксфорд, 2002 г.
Навън ги чакаше такси. Мълчанието в колата беше нарушено от Пери, която кихна.
– Наздраве, мишле!
– Благодаря. Още не мога да повярвам, че ще живеем в една къща – въздъхна Пери и се загледа през прозореца.
Ширин не обърна внимание на нежеланието ѝ да се мести и продължи да търси място. Успя да получи съгласието на университетската администрация да се изнесат по средата на годината. Каквато беше енергична не ѝ отне дълго да намери подходяща къща. Неуморната пчеличка Ширин непрекъснато сновеше напред-назад. Плати наема, депозита и уреди колата, с която да пренесат скромния си багаж Организира всичко толкова бързо и перфектно, че Пери само взе палтото си и се качи в таксито.
– Отпусни се, славно ще си живеем тричките! – заяви Ширин.
Пери се сепна
– Кои три?
Ширин извади пудриерата си и се огледа, сякаш трябваше да провери как изглежда, преди да отговори.
– Ние двете и Мона.
– Какво? Защо ми го казваш чак сега?
– При съжителство трима е по-добре от двама – усмихна се Ширин, макар че не си вярваше особено.
– Трябваше да ме попиташ.
– Извинявай, забравих. Налагаше се да мисля за хиляда неща. Какво толкова? – смекчи тон тя. – Нали харесваш Мона?
– Харесвам я, но вие двете не се разбирате.
– Именно затова я поканих. Трябва ми предизвикателство.
– Какво означава това?
Може би Ширин имаше някакво обяснение, но не отговори. Пристигнаха на адреса в квартал "Йерихон". Къщата беше във викториански стил, с еркерни прозорци на приземния етаж с високи тавани и малко задно дворче.
Мона ги чакаше на стълбите, сред кашони и чанти. Махна им и се приближи. Изглеждаше притеснена. Тя също беше излъгана.
– Здрасти, Мона – каза Ширин, плати на шофьора и слезе.
Трите стояха смутено на тротоара. Видът им контрастираше с хармонията на къщите: Мона – с дълго тъмнокафяво палто и бежов хиджаб, Ширин – с всичкия възможен грим на лицето си, къса черна рокля и ботуши на висок ток, а Пери – с джинси и син шлифер.
– Ще си направим ключове – каза Ширин и разлюля връзката в ръка. – Екстра ще си живеем.
После отключи и се втурна в къщата, следвана от Мона, която влезе с десния крак и с молитва на уста: "Бисмилляхи Рахмани Рахим".
Пери кихаше, кашляше и вървеше след тях. Според обявата къщата беше обзаведена, но сега ѝ се видя полупразна. Съжителството я притесняваше. Щеше да бъде под един покрив с други хора и да общува с тях по всяко време на денонощието – без да са любовници, близостта им щеше да бъде интимна.