Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— До другия край на света! — възкликна Шанамир.

— И аз — заяви Слийт, а също и Виноркис.

— Съмняваш ли се в мен? — попита Карабела.

Валънтайн се усмихна. Погледна Делиамбър, който каза:

— Светостта на кралството е застрашена. Бих ли посмял да не отида със законния коронал, където той поиска?

— Това ме обърква — каза Лизамон Хълтин. — Не мога да го проумея — един коронал да напусне собственото си тяло, за да скита. Но аз нямам друга работа, Валънтайн. С теб съм.

— Благодаря на всички ви — рече Валънтайн. — Ще ви благодаря отново, и то още по-тържествено, в банкетната зала на замъка Връхни.

— А нямате ли някаква работа за скандари, милорд? — обади се Залзан Кавол.

Валънтайн не бе очаквал това.

— Ще дойдете ли?

— Ние загубихме фургона си. Братството ни е разбито от смъртта. Останали сме без жонгльорски принадлежности. Нямам влечение да бъда поклонник, ала ще дойда с теб до Острова и още по-нататък, братята ми също ще дойдат, ако имате нужда от нас.

— Имам нужда от вас, Залзан Кавол. Съществува ли в кралския двор такава длъжност — жонгльор? Ще я получите, обещавам!

— Благодаря ви, милорд — произнесе скандарът сериозно.

— Има още един доброволец — обади се Кхун.

— И ти ли? — учуди се Валънтайн.

Мрачният чуждоземец отвърна:

— За мен не е толкова важно кой е крал на тази планета, където се озовах случайно. Но много важна е за мен благородната постъпка. Сега щях да бъда мъртъв в Пиурифейн, ако не бяхте вие. На вас дължа живота си и ще ви помагам според възможностите си.

Валънтайн поклати глава.

— Ние направихме за вас просто това, което едно цивилизовано същество би направило за всяко друго. Не сте ни задължен за нищо.

— Но аз не мисля така. Освен туй — продължи Кхун — досега животът ми беше банален и празен. Аз напуснах родния си Кианимот и дойдох тук без особена причина, живях тук глупаво и едва не заплатих с живота си, та защо още да продължавам така? Ще се присъединя към вашето дело и то ще стане мое, и може накрая да повярвам в него или да мисля, че вярвам, пък ако умра, за да ви направя крал, така поне ще се реванширам. Със смърт за благородна цел ще мога да изкупя пред вселената лошо прекарания си живот. Мога ли да ви бъда полезен с нещо?

— От все сърце ви казвам „добре дошъл“ — произнесе Валънтайн.

Фериботът изсвири тържествено със сирената си и влезе бавно в мястото си за закотвяне.