Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Малко, но достатъчно, за да изграчи псувня на испански, която би опърлила и космите в ушите на Ковалски. Зад тях водата стигна до тавана и ги подгони по петите.
— Време е да се махнем оттук — каза Грей. Издърпа Росауро на крака и махна на Елизабет и Лука да излизат. Коленете на Росауро се подгъваха, но подгонена от водата, тя събра достатъчно сили да се затича без чужда помощ. Лявата си ръка държеше свита в лакътя и притисната към гърдите — щадеше я. Вероятно беше разтегнала някое сухожилие в каменното гърло.
Тичаха по стълбите, преследвани от врящата и трещяща вода.
Елизабет първа стигна до кръглата дупка в стената, промуши се с краката напред, увисна на ръце и тупна от другата страна.
— Давай! — извика Грей на Лука, който се поколеба за миг.
Лука се подчини и изчезна през отвора.
Грей помогна на Росауро да се промуши през дупката в черния мрамор. Тя увисна на здравата си ръка, после скочи. Грей я последва с минимална преднина пред водата, която вече заливаше последното стъпало.
Той отскочи встрани и дръпна пръстите си миг преди вълната да достигне вратата и да я затръшне, запечатвайки прохода. Грей се приземи на пода и погледна нагоре. Мраморната врата беше монтирана под ъгъл и се въртеше само в едната посока. Водното налягане я държеше затворена.
Автозапечатване.
Обръщайки се, Грей чу в клисурата навън да ехти рев. Блесна светкавица. Вряща бяла вода помиташе дъното на падината. Клисурата също се наводняваше, но този път причината беше естествена, а не резултат от необмислената постъпка на Грей.
Той обхвана с преценяващ поглед количеството препускаща през клисурата вода.
Нищо чудно, че сградите са били построени нависоко по терасираните скални стени.
После Грей осъзна още нещо.
Лука също го беше забелязал, ако се съдеше по тихия му въпрос:
— Къде са се дянали всички?
Сякаш чул въпроса му, Мастерсън се появи при вратата, като се подпираше на бастуна си. Явно беше чакал при колонадата отпред. Сигурно е държал под око прииждащите води заедно с другите.
— Слава Богу — каза професорът. — Много се забавихте долу. Какво открихте?
Елизабет пристъпи въодушевено напред.
— Намерихме отговорите, вече всичко е ясно! Направо не е за вярване.
— Сериозно?
Иззад Мастерсън изскочиха някакви хора.
Други нахлуха в помещението откъм страничните камери. Всички бяха в черно и с готови за стрелба карабини.
Руските командоси.
— Ще трябва да ми разкажеш всичко — продължи Мастерсън. — За разлика от баща ти, който отказа.
Избутаха Ковалски на прага с ръце на главата. Дясната му вежда беше сцепена и по лицето му се стичаше кръв. Двама войници го сръгаха да падне на колене.
— Убиха Абе — изръмжа бившият моряк. — Застреляха го като куче.
Мастерсън сви рамене.
— Какво толкова? Той беше недосегаем. В Индия и с кучетата се отнасят по-добре.
Войниците ги обградиха.
Елизабет зяпаше професора сащисана, онемяла. Но когато си възвърна говора, в думите й гореше огън от възмущение и потрес:
— Ти си бил! Ти си предал баща ми!
— Нямах избор, Елизабет. Той се приближи твърде много до истината.
Грей изстина. Вече разбираше естеството на играта и ролята на играчите. На Мастерсън е било платено да държи под око д-р Полк и да докладва на шефовете си за работата му… А когато бащата на Елизабет се е приближил твърде много до истината, е трябвало да бъде изваден от играта.
Кой стоеше зад всичко това?
Разпознал ледената ярост в очите му, Мастерсън отстъпи крачка назад, макар че Грей беше безсилен. Професорът размаха бастунчето си.
— Командир Пиърс, изглежда, че поне засега вие и другите сте ни необходими живи. Не и едрият приятел тук обаче.
И той посочи с бастуна си Ковалски.
— Убийте го.
Очите на Ковалски се разшириха. Грей се хвърли напред, но три дула се забиха в гърдите му.
Елизабет изкрещя:
— Моля те, Хейдън, не! Умолявам те!
Грей разчете бурните емоции зад думите й, същото направи и Мастерсън.
Професорът премести поглед от Елизабет към Ковалски… после завъртя очи.
— Добре. Само защото съм задължен на баща ти. Но при първия знак за неподчинение от когото и да било, започваме да стреляме.
Мастерсън погледна към Грей.
— Искахте да знаете къде е отишъл Арчибалд? — попита той, обърна се и тръгна към изхода. — Следващия път внимавайте какво си пожелавате.