Пиратска целувка

Той впери очи в нея, без да може да пророни нито дума. За пръв път се почувства виновен за живота, който бе водил. Вярно, че имаше причини за това и през по-голямата част от неговата служба правителството беше одобрявало постъпките му. Но това не го оправдаваше ни най-малко в нейните очи. И изведнъж му се прищя да можеше да заличи тези години дори само заради нея.

— Но колкото и да си повтарям, че не е правилно да те желая — продължи нежно тя — не мога да се въздържа. Това е за мен естествено както… както… — Лека усмивка се прокрадна по устните й — както да посочвам на хората техните грехове. А теб, Гидиън, те желая повече от всичко друго на света. И заради това съм готова да забравя всичко останало.

Макар че сърцето му подскочи при тези нейни думи, той не смееше да ги повярва.

— Казваш го само защото ти е жал за мене заради това, което е направила майка ми. Ти съвсем ясно каза, че не искаш престъпник в леглото си, който е трябвало да похищава жени само за да си намери съпруга и изпитва наслада да краде скъпоценности от…

Тя прекъсна горчивите му думи с целувка и като притисна сладкото си гъвкаво тяло към него, го хвана за раменете. Сладостна тръпка разтърси снагата му и пулсът му заби учестено.

— Сара… — каза той заплашително, когато тя се дръпна от него. — Не прави това! Ти просто не знаеш какво искаш.

— Знам какво искам. — Тя плъзна ръцете си по голата кожа на раменете му, а тъмнокафявите й очи заблестяха в избледняващата следобедна светлина. — Искам да се любиш с мене. Ти каза, че следващия път аз трябва да поискам това. Е добре, сега го искам. — Гласът й трепереше. — Люби се с мен, Гидиън. Моля те.

Тя произнесе така сладко това „моля те“, че той просто се разтопи. Кръвта му закипя, но не се помръдна дори на сантиметър.

— Това вече не е достатъчно за мене. Искам да ми станеш жена, Сара. Това желая. И ако не можеш да го направиш…

— Мога! — извика тя и сама се изненада от отговора си, но после се съвзе и в погледа й се изписа твърда решителност. — Ще го направя. Ще се омъжа за тебе и ще ти помогна да превърнеш Атлантис в такава колония, каквато заслужава да бъде.

Той просто не можеше да повярва. Колко пъти бе мечтал и се беше надявал да чуе тези думи? Дали това сега не беше някаква халюцинация?

— Ще се ожениш ли за мене, Гидиън Хорн, страховит пиратски капитане и лорд на моретата? — запита тя със закачлива тържественост и леко се усмихна.

В този момент Гидиън изгуби всякакъв контрол. В отговор на нейните думи я притегли силно съм себе си и устата му се долепи до нейната с целувка, която и сам разбираше, че е прекалено бурна, дори груба. Но нямаше сили да се сдържи. Тя беше най-после негова! Сара беше негова! И в момента го обзе такова бушуващо желание, че само Бог знае как се въздържа да не я обладае още на часа.

Но не беше нужно да се безпокои. Сара също го желаеше не по-малко. Тя обви ръце около врата му, като притисна силно гъвкавото си тяло към него, а езикът й започна да пресреща неговия при всяко негово движение. Устата й беше топла и сладка и той не можеше да й се насити. Захапа долната й устна и я засмука, като че искаше да я погълне. Нежните й гладки гърди се бяха притиснали към него и той изпитваше влудяващо желание да ги докосва.