Плажът „Омаха“

— Интересно, нали? — каза Блеър. — Анализирахме го с помощта на експерти.

— Цитатът не ми е познат — казах аз. — Откъде е?

— Исая, Първа глава, стих двайсет и три.

— Исая! — възкликна Максорли. — Народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война.

— Впечатлена съм — каза Блеър.

— Е, това често ни го повтаряха през четирийсет и пета.

— Как ви се струва писмото? — попита тя.

— Май не си е падал много по конгресмените — отговори Максорли.

Блеър кимна.

— И като че потвърждава вашата теория. Мартин може би намеква за Банковата комисия. Князът може да е Уорън, син на цар Едуард, а крадците — швейцарски банкери, заграбили сметките на жертвите от Холокоста.

— Може би — казах аз.

— Не изглеждаш много доволен. Та това потвърждава теорията ти.

— Да, но не ни помага да разберем какво е имало в плика. Джулия каза, че когато се опитали да изкопчат истината от Мартин, той само цитирал Библията. Надявах се в отговора му да има нещо, което не са разбрали.

— Може да е от други религиозни писания — каза Максорли. — Знам ли, да речем, от Божията молитва.

— Пророците — казах аз.

— Какво общо имат пророците?

— Исая е един от тях.

— И нашият експерт по Библията го каза — отвърна Блеър. — Какво от това?

— Трябва да тръгваме.

— Накъде?

— Да се срещнем с един равин.