Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Това решение само ще ви помогне да отидете на небето — отвърна неустрашимо Сакр-ел-Бар. В този миг той реши как да постъпи. — Стой! — рече той и вдигна ръка към Виджитело, който всъщност не беше и помислил да се помръдне. Корсарят пристъпи към Асад и това, което каза, стигна само до ушите на стоящите около самия паша и Розамунд, която напрягаше слух да не пропусне нито една дума.
— Не мисли, Асад — промълви той, — че ще се подложа, както камилата подлага гръб, за да я натоварят. Обмисли добре положението си. Стига само да издигна глас и да призова морските си ястреби, аллах знае колко от тях ще застанат на твоя страна. Имаш ли смелост да направиш този опит? — запита той с мрачно и замръзнало лице, но без следа от страх, като човек, за когото няма никакво съмнение в изхода, доколкото той засяга самия него.
Очите на Асад помръкнаха, руменината се смени с мъртвешко пепелива бледност.
— Ти, гнусен предателю… — започна той със задавен глас, цял разтреперан от ярост.
— О, не — прекъсна го Сакр-ел-Бар. — Ако бях предател, отдавна вече щях да сторя това, защото знам, че при разделението на нашите сили моята страна ще е далеч по-многочислена. Нека тогава мълчанието ми да докаже непоколебимата ми вярност, Асад. Нека то натежи пред тебе в преценката на поведението ми и не ти позволи да се поддадеш на Марзак, който е готов на всичко, само и само да излее дребнавата си омраза срещу мене.
— Не го слушай, о, татко мой! — възкликна Марзак. — Не е възможно…
— Млъкни! — изсъска Асад, обзет от внезапна слабост. Настъпи мълчание, през време на което пашата стоеше навъсен, решеше бялата си брада и измерваше с искрящите си очи ту Оливър, ту Розамунд. Той преценяваше казаното от Сакр-ел-Бар. У него надделяваше страхът, че то може да излезе повече от право, и той съзнаваше, че ако предизвика тука бунт, ще сложи на изпитание всичко, ще заложи всичко на един ход, при който заровете може да изневерят на щастието му.
Ако Сакр-ел-Бар спечели, ще спечели не само на борда на тази галера, а и в целия Алжир и Асад ще бъде свален, за да не се издигне никога вече. От друга страна, ако обнажи ятагана си и призове правоверните да го подкрепят, може да се случи те да го признаят за избраник на аллаха, комуто дължат своята преданост, и да се съберат около него. Допускаше дори това да е по-вероятното. Но все пак залогът, който трябваше да сложи, бе твърде голям. Тази игра ужасяваше пашата, когото още нищо не беше ужасявало, и едва ли тихото предупреждение на Бускен допринесе, за да затвърди решението му да се въздържи.
Той пак изгледа Сакр-ел-Бар, този път с угаснал поглед.
— Ще обмисля думите ти — заяви той с колеблив глас. — Не бих искал да бъда несправедлив, нито да се водя само по външните прояви. Да ме опази аллах!
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ШАХ — МАТ
Пред изпитателните, учудени погледи на околните Розамунд и Сакр-ел-Бар останаха загледани един в друг за кратък миг след оттеглянето на пашата. Дори и робите гребци, които тъй странните и необикновени събития бяха събудили от обичайното им безразличие, извиваха жилестите си вратове, за да ги погледнат с искра любопитство в помръкналите си, уморени очи.
Чувствата на Сакр-ел-Бар бяха странно противоречиви, когато в гаснещата светлина се взираше в бялото лице на Розамунд. Смущението от случилото се, а донякъде и тревожният страх от онова, което трябваше да последва, се смесваха с някакво облекчение.
Той съзнаваше, че укриването й в никой случай не би могло да продължи за дълго. Девойката бе прекарала единадесет убийствени часа в тясното и почти задушаващо пространство на този кош, в който беше възнамерявал само да я пренесе до галерата. Безпокойството му пред невъзможността тя да бъде избавена от този тесен затвор, след като Асад бе съобщил решението си да ги придружи в пътуването, се беше разраствало от час на час, а той все още не намираше начин да я измъкне от положението, от което рано или късно, когато девойката стигнеше границите на издръжливостта, щеше да се наложи да я освободи. Това освобождение, което не можа да постигне той, бе постигнато, за негово облекчение, чрез подозренията и коварството на Марзак. Това бе капка утешение в надвисналата опасност — за него, чиято съдба беше без значение, и за нея, чиято съдба беше за него всичко. Несгодите го бяха научили да цени всяко най-малко предимство и смело да посреща всяка беда, колкото голяма и да е тя. Ето защо той се залови за това малко предимство и решително се приготви да се справи с положението, каквото и да е то, като използува докрай колебанието, всято от думите му в душата на пашата. Залови се също и за мисълта, че след всичко станало от потисник и потисната Розамунд и той бяха станали другари по нещастие, изправени пред една и съща беда. Тази мисъл му беше приятна. И затова леко се усмихна, когато погледна пребледнялото напрегнато лице на Розамунд. Усмивката му изтръгна от нея въпроса, с който си беше измъчвала ума.