Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Целта не отговаряше на моето желание — отвърна Марзак с огорчение. — Вие ме ядосахте, а това ми попречи да се прицеля добре.
Сакр-ел-Бар отиде към десния борд, като смяташе въпроса за приключен. Марзак го проследи с поглед.
— Все пак — добави той — аз го каня да опитаме тая малка цел. — С тези думи той сложи втора стрела на лъка си. — Гледайте! — извика момъкът и се прицели.
Обаче Сакр-ел-Бар, бърз като мисълта, без да се пази повече от каквито и да било последици, насочи срещу Марзак лъка, който бе още в ръцете му.
— Стой! — изрева той. — Ако пуснеш тази стрела в коша, аз ще забия моята в гърлото ти! Аз меря безпогрешно! — добави мрачно корсарят.
Тръпка на изненада премина през редовете на онези, които стояха зад Марзак. С безмълвно изумление те гледаха Сакр-ел-Бар, изправен там с побеляло лице, с пламтящи очи, с опънат лък, готов да пусне смъртоносната стрела, както беше предупредил.
Тогава, усмихнат, с неизказана злоба, Марзак свали лъка си. Беше доволен. Истинската му цел беше постигната. Беше накарал врага си да се самоиздаде.
Гласът на Асад наруши това втрещено мълчание.
— Келамулах! — прогърмя той. — Какво е това? Да не си полудял ти, Сакр-ел-Бар?
— Да, наистина полудял — подхвърли Марзак, — полудял от страх. — И той бързо направи крачка настрана, така че тялото на Бускен да го прикрие от всяка неочаквана последица на следващите му думи: — Попитай го какво държи в тоя кош, о, татко мой.
— Наистина какво, в името на аллаха? — запита пашата, като пристъпи към своя капитан.
Сакр-ел-Бар отново се овладя и отпусна лъка. Самообладанието му бе просто невероятно.
— Аз нося в него ценна стока, която не искам да бъде изподупчена за удоволствието на едно дръзко хлапе — каза той.
— Ценна стока? — повтори Асад с пренебрежение. — Трябва действително да е ценна, щом ти е по-скъпа от живота на моя син. Хайде да видим тая ценна стока. — И той викна на хората на долната палуба: — Отворете тоя кош.
Сакр-ел-Бар се спусна напред и сложи ръка върху рамото на пашата.
— Почакай, господарю! — заговори той почти свирепо. — Имай предвид, че този кош е моя собственост. Че неговото съдържание е мое имущество; че никой няма право да…
— На мене ли ще дрънкаш за права? На твоя господар? — кресна пашата, изпаднал вече в ярост. — Отворете тоя кош, чувате ли!
Хората веднага се подчиниха на заповедта му. Те разсякоха въжетата и предният капак увисна на палмовите си панти. От корсарите се изтръгна полузадавен възглас на изумление. Сакр-ел-Бар стоеше скован от ужас пред онова, което трябваше да последва.
— Какво е то? Какво намерихте? — запита заповеднически Асад.
Без да проговорят, те завъртяха коша и пред очите на застаналите на горната палуба се откриха лицето и снагата на Розамунд Годолфин. Тогава Сакр-ел-Бар, събуден от своя унес на ужас, без да обръща внимание на нищо друго освен на нея, се втурна по стъпалата да й помогне да излезе от коша, отблъсна настрана заобикалящите я корсари и застана до девойката.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
ИЗЛЪГАНИЯТ
Известно време Асад остана втрещен и безмълвен, без да повярва на очите си. После мисълта, че е бил излъган от Сакр-ел-Бар, човека, в когото имаше най-голямо доверие, поднови яростта, заглъхнала за миг поради крайното му изумление. Беше ръмжал срещу Фензиле и подигравал Марзак, когато двамата го предупреждаваха за вероломството на неговия адютант. Дори когато от време на време бе имало опасност да се поддаде на внушенията им, дори и тогава, рано или късно, беше идвал до заключението, че те говорят само за да излеят злобата си. Въпреки това сега ставаше ясно, че са били прави в преценката си за този предател, а сам той е бил нещастен сляп глупак, който нямаше да може да свали превръзката от очите си без съобразителността на Марзак.
Той се запъти бавно надолу по стъпалата, последван от Марзак, Бускен и другите. Пашата спря в началото на долната палуба; черните му стари очи искряха под навъсените вежди.
— Тъй! — изръмжа той. — Значи такава била твоята ценна стока. Лъжливо псе, каква беше целта ти?
Сакр-ел-Бар безстрашно му отговори:
— Тя е моя съпруга. Аз имам право да я вземам навсякъде със себе си.
Корсарят се обърна към девойката, заповяда й да си покрие лицето и тя незабавно се подчини с леко треперещи от възбуждение пръсти.
— Никой не ти оспорва това право — каза Асад. — Но щом си решил да я вземеш със себе си, защо не я взе открито? Защо не я настани в кабината на горната палуба, както подобава на съпругата на Сакр-ел-Бар? Защо е трябвало да я пренасяш на борда тайно, в кош, и да я криеш тука?