Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Марзак пристъпваше край баща си и слушаше тези спомени с половин ухо. Неговият ум бе всецяло зает със Сакр-ел-Бар, а подозренията му за този палмов кош се бяха засилили поради замисления вид, с който корсарят се бе навъртал около него през последните два часа.
Изведнъж той прекъсна възпоминанията на баща си, като даде израз на мислите, които измъчваха ума му.
— Слава на аллаха — рече младежът, — че ти ръководиш това пътуване, защото иначе може би предимствата на тоя залив щяха да бъдат пренебрегнати.
— Не си прав — каза Асад. — Сакр-ел-Бар ги знае не по-зле от мене. Той е използувал тази удобна за наблюдение точка и по-рано. Сам той я предложи като най-подходящо място за причакване на испанския кораб.
— Въпреки това, ако беше отплавал сам, съмнявам се, че щеше да мисли много за испанската галера. Умът му е зает с други неща, о, татко мой. Виж го там, потънал в мисли. Колко часове от това пътуване е прекарал тъй. Прилича на човек, попаднал в клопка и обзет от отчаяние. Той е разяждан от някакъв страх. Казвам ти, погледни го.
— Аллах да ти прости! — отвърна бащата, като поклати старата си глава и въздъхна пред тези крайно разпалени съждения. — Нима вечно ще подхранваш въображението си със своята злоба? Все пак не коря тебе, а сицилийската ти майка, която насърчава тая твоя враждебност. Та нали тя подлъга и мене да предприема това ненужно пътуване!
— Виждам, че си забравил снощния случай с франкската робиня — рече синът.
— В такъв случай виждаш зле. Не съм го забравил. Но не съм забравил и това, че щом аллах ме е избрал да бъда паша на Алжир, той очаква от мене и да постъпвам справедливо. Хайде, Марзак, сложи край на това. Може би утре ще го видиш в сражение, а след подобна гледка никога вече не ще се осмелиш да говориш лошо за него. Хайде, сдобрете се и отсега нататък да ви виждам в по-добри отношения.
И Асад издигна глас да повика Сакр-ел-Бар, който незабавно се обърна и тръгна към тях. Марзак стоеше намусено и с нищо не показваше желание да изпълни волята на баща си и да протегне маслинено клонче на човека, който можеше отгоре на всичко да го лиши от наследствените му права. И все пак той пръв поздрави корсаря, когато Сакр-ел-Бар стъпи на горната палуба.
— Тревожи ли те мисълта за сражението, стари боецо? — запита той.
— Имам ли разтревожен вид, младенецо на мира? — бе резкият отговор.
— Като че ли. Това, че страниш от нас, замислен си…
— …са признаци на тревога, предполагаш ти?
— На какво друго?
Сакр-ел-Бар се изсмя.
— Още малко и ще ми кажеш, че ме е страх. Аз пък бих те посъветвал да почакаш, докато ти замирише на кръв и барут, за да научиш точно какво значи страх.
Този лек словесен двубой привлече вниманието на офицерите на Асад, които се разтакаваха наоколо. Бускен и трима други пристъпиха напред и застанаха зад пашата с развеселен вид, споделян и от самия него.
— Наистина, наистина — рече Асад и сложи ръка върху рамото на Марзак, — съветът му е прав. Почакай, момче, докато се намериш до него на борда на неверниците — чак тогава ще можеш да отсъдиш колко лесно се плаши Сакр-ел-Бар.
Марзак с раздразнение отмахна жилестата му старческа ръка.
— Нима и ти, о, татко мой, се присъединяваш към подигравките му за моята неопитност! Младостта ми е достатъчен отговор. Обаче — добави той, подтикнат от подла, внезапно хрумнала мисъл — не можете да ме подигравате поне, че не умея да боравя с оръжие.
— Направете му място — каза Сакр-ел-Бар с добродушен присмех — и той ще ви покаже чудеса.
Марзак го изгледа с присвити блестящи очи.
— Дай ми лък и ще ти покажа как се стреля — бе изумителната му хвалба.
— Ти ще покажеш на него? — прихна Асад. — На него! — И смехът му закънтя високо и непринудено. — Стига си свалял звезди от небето, момче.
— Почакай с присъдата си, о, татко мой — помоли го Марзак с ледено високомерие.
— Момче, ти си луд! Че стрелата на Сакр-ел-Бар поразява лястовица във въздуха.
— Празна хвалба — отговори Марзак.
— Каква ли ще е твоята? — запита Сакр-ел-Бар. — Да удариш остров Форментера от това разстояние?
— Ти смееш да ме подиграваш? — кресна Марзак и цял настръхна.
— Колко ли смелост се изисква за това? — учуди се Сакр-ел-Бар.
— В името на аллаха, ще видиш!
— С цялото си смирение очаквам урока.
— И ще го получиш! — гласеше злобният отговор. Марзак се приближи към перилата. — Хей, там! Виджитело! Един лък за мене и още един за Сакр-ел-Бар.