Вихърът на Жътваря

— Въпросните фондове са уредени от Фактора. В края на краищата това му влиза в задълженията.

— Не и в този случай — отвърна Брол Хандар. — Разходите се уреждат от моята канцелария. Всъщност тази експедиция се изплаща с едурски пари. Атри-Преда, в бъдеще трябва да сте сигурна за фактите, преди да се опитвате да лъжете. Изглежда, сте принудена да действате под бремето на две групи заповеди. Надявам се, в името на душевния ви мир, двете да не се окажат в конфликт.

— Едва ли.

— Убедена ли сте в това, Атри-Преда?

— Да.

— Добре.

— Надзорник, много от избитите заселници бяха от личното домакинство на Фактора.

Брол повдигна вежди.

— В такъв случай желанието за най-кърваво възмездие трябва да е много силно за горкия Летур Аникт.

— На онази среща, сър, аз просто повторих намерението си да накажа убийците, както заслужават. Факторът поиска уверения и аз с удоволствие му ги дадох, предвид обстоятелствата.

— С други думи, Летур Аникт е бил донякъде разтревожен, че контролът на ръководенето на експедицията му е отнет, защото такова решение беше безпрецедентно. Може да се приеме, че е достатъчно интелигентен да разбере — след като се поуспокои, — че този ход означава неодобрение на скорошните му ексцесии.

— Не бих могла да знам, сър.

— Ще ми е интересно да преценя степента на покорството му след нашето триумфално завръщане.

Тя не отвърна нищо.

Разбира се, добави той на себе си, тогава Летур Аникт щеше да е направо вбесен, като се имаше предвид фактът, че във всичко това нямаше нищо официално. Приятелите на Фактора в двореца — ледерийските слуги на канцлера най-вероятно — щяха да се ядосат, щом научеха за това заобикаляне. Но този път едурите бяха организирали малката узурпация — дело на племената, връзката, установена посредством К’риснан и едурския персонал на различните Надзорници. Във всичко това имаше огромен риск — самият император не знаеше нищо в края на краищата.

Летур Аникт трябваше да бъде озаптен. Нещо повече — да бъде спрян. Завинаги. Ако зависеше от Брол, до една година в Дрийн трябваше да има нов Фактор, а колкото до владенията на Летур Аникт, измяната от негова страна и корумпираността му несъмнено щяха да доведат до конфискуването им, с отнемането на всички фамилни права и ограничения от такова високо ниво, че всички роднини на Аникт щяха да са Длъжници за поколения напред.

„Той е покварен. И е заплел тук гибелна мрежа, от Дрийн до всеки пограничен народ. Търси война с всички свои съседи. Ненужна война. Безсмислена, извън ненаситната алчност на един човек.“

Такава корупция трябваше да бъде отрязана, защото имаше много като Летур Аникт в тази империя, процъфтяваха под закрилата на тръст „Свобода“ и, твърде вероятно, на Патриотистите. Летур Аникт щеше да е пример и предупреждение.