Последната империя

— Това няма да ни помогне особено — възрази Келсайър. — За щастие Хам върши отлична работа с войниците. Само преди няколко дни ми прати съобщение. Впечатлен е от напредъка им.

— Трябва да ви предупредя, че понякога Хамънд е прекомерен оптимист — обади се Бриз. — Дори армията да беше съставена от еднокраки глухонеми нещастници, той пак щеше да възхвалява чувството им за равновесие и умението им да слушат.

— Все пак бих искал да видя тази армия — заяви Йеден.

— Скоро — обеща му Келсайър.

— До месец се надявам да внедрим Марш в Министерството — почна Доксон и кимна на Сейзед, който тъкмо излизаше на балкона. — Ако имаме късмет, Марш ще ни даде съвет как да се справяме със Стоманените инквизитори.

Вин потрепери.

— Да, те са сериозен проблем — потвърди Бриз. — След като видях какво са направили с вас двамата, за нищо на света не бих искал да им попадна в ръчичките. Ами че те са опасни като Мъглородните!

— Повече — обади се Вин.

— Армията ще може ли да се справи с тях? — попита обезпокоено Йеден. — Разправят, че били безсмъртни.

— Марш ще намери решение на това — заяви Келсайър.

„Да, наистина има промяна“ — помисли Вин.

— А междувременно — продължи Келсайър — бих искал да чуя какво е научил Сейзед за лорд Владетеля.

Сейзед седна, погледна книгата, която носеше, и я сложи на масата.

— Ще ви предам каквото научих, макар че това не е точно книгата, за каквато я мислех. Отначало реших, че господарката Вин е намерила някой древен религиозен текст, но тази книга е с по-светски характер.

— Светски? — повтори Доксон. — В какъв смисъл?

— Това е дневник, господарю Доксон — отвърна Сейзед. — Воден от самия лорд Владетел, или по-точно от човека, който по-късно е станал лорд Владетеля. Дори Министерството не крие факта, че преди Възнесението той е бил обикновен смъртен. Тази книга разказва за живота му отпреди последната битка при Кладенеца на Възнесението преди хиляда години. В по-голямата си част тя представлява пътепис — разказ за хората, с които се е запознал, за местата, които е посещавал, за изпитанията, на които е бил подложен по време на пътешествието си.

— Интересно — коментира Бриз. — Но какво ни помага това?

— Не съм сигурен, господарю Ладриан — отвърна Сейзед. — Но мисля, че познаването на истинската история за Възнесението може да ни е от полза. Ако не друго, ще ни позволи да надзърнем в душата на лорд Владетеля.

Келсайър сви рамене.

— Книгата очевидно е важна за Министерството. Вин каза, че я открила в някакво светилище в централния дворцов комплекс.

— Което естествено — отбеляза Бриз — изключва подозренията относно нейната автентичност.

— Не вярвам да е фалшификат, господарю Ладриан — рече Сейзед. — Този текст е изпъстрен с твърде много подробности, особено относно незначителни неща — като носачите и припасите например. Освен това образът на лорд Владетеля, описан в него, е доста противоречив. Ако Министерството беше решило да подготви книга, която да го възвеличава, щяха да представят своя бог в… по-божествена светлина, така да се каже.