Последната империя

Той се усмихна и посочи стола до себе си.

— Моля, седнете, господарке Вин.

Тя седна, с гръб към лавицата с книги, и Сейзед попита:

— И какво ще си помислите, ако ви кажа, че не съм аломант?

— Че лъжеш.

— Досега лъгал ли съм ви?

— Най-добрите лъжци са тъкмо тези, които през повечето време говорят истината.

Сейзед се усмихва и я погледна над очилата.

— Права сте. И все пак какви доказателства имате, че съм аломант?

— Нещата, които направи, са по силите само на аломант.

— Така ли? Мъглородна само от два-три месеца, а вече знаете всичко, което е възможно на този свят?

Вин се поколеба. До съвсем скоро не знаеше нищо за аломантията. Може би на света имаше и други неизвестни за нея сили.

„Винаги има поне още една тайна“. Думи на Келсайър.

— Добре де — рече бавно. — Какво по-точно означава Пазител?

Сейзед се усмихна.

— Това вече е по-разумен въпрос, господарке Вин. Пазителите са… хранилища. Ние… помним разни неща, за да могат да бъдат използвани в бъдеще.

— Като религиите — рече Вин.

Сейзед кимна.

— Да. Религиозните вярвания са тъкмо моята специалност.

— Но помниш и други неща, нали?

Сейзед кимна.

— Какви? — попита тя.

— Ами… — Сейзед затвори книгата, над която работеше. — Езици например.

Вин едва сега позна изрисуваната със странни знаци корица.

— Това е книгата, която взех от онзи олтар! Защо е у теб?

— Намерих я, докато ви търсех — обясни терисецът. — Написана е на много древен език, език, който не се използва от хиляди години.

— Но ти го знаеш?

Сейзед кимна.

— Да. Достатъчно, за да я преведа. Поне така се надявам.

— И… колко още езици знаеш?

— Сто седемдесет и два — отвърна Сейзед. — Повечето от тях, като кхленийския, вече не се говорят. Причина за това е движението за обединение от пети век, основано от лорд Владетеля. Езикът, който сега говорят народите, е всъщност далечен диалект на териския — езика на моята родна страна.

„Сто седемдесет и два?!“

— Това е… невъзможно. Човек не може да запомни толкова много езици.

— Човек — да. Но не и Пазител. Това, което върша, е сходно с аломантията, макар да не е същото. Вие черпите сила от металите. Аз… ги използвам, за да съхранявам познание.

— Как?

Сейзед поклати глава.

— Може би някой друг път, господарке. Моят народ… ние предпочитаме да пазим тайните си. Лорд Владетеля ни преследва със забележителна, неотклонна страст. Ние не сме толкова опасни, колкото Мъглородните — но въпреки това той игнорира аломантите и си е поставил за цел да ни изтреби. Заради нас е намразил целия териски народ.

— Намразил ви е? — повтори Вин. — Че към вас се отнасят много по-добре, отколкото към нещастните скаа. Имате уважавана професия.

— Това е вярно, господарке — съгласи се Сейзед. — Но в известен смисъл скаа са доста по-свободни от нас. Повечето терисци от съвсем малки се обучават за стюарди. Популацията ни се топи, а развъдните инспектори на лорд Владетеля следят строго да нямаме поколение. Нито един терисец не може да създава семейство и да отглежда свои депа.