Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Преди около месец в града пристигнаха дванадесет или тринадесет, не знам точно колко странници, облечени в пъстри, плетени дрехи, с ресни от чисто злато, със скъпоценни камъни в гъстите си бради и пищно избродирани кърпи, омотани около главите. Като ги видях, имах чувството, че съм на карнавал! Представиха се като чуждо пратеничество и поискаха Сенатът да ги приеме на специално заседание. Но след като нашият уважаем, подмладен и научил се да краде чужди фрази Принцепс Сенатус прегледа пълномощията им, той отказа подобна среща с аргумента, че новодошлите не се ползвали от никакво официално положение. Твърдели, че идват от храма на Великата богиня в Песин, във Фригия, и че били пратени в Рим не от друг, а от самата Велика богиня, която искала да пожелае на римляните успех в борбата срещу германите! Чувам те, че питаш: «Какво ще накара една анатолийска Велика богиня толкова да се загрижи за разни си германи?» И ние вече цял месец си чешем главите да отгатнем, а съм сигурен, че тъкмо защото не е можел да си отговори на въпроса, Скавър е отказал искането на тези странници.

И все пак, продължаваме да сме в пълно неведение каква ще да е истинската им цел. Ориенталците са такива мошеници, че при среща с тях всеки римлянин с малко ум в главата трябва да скрие кесията си кой знае къде, за да не се лиши от нея. Това обаче не важало за нашите гости! През цялото време не спират да обикалят Рим и да пръскат пари, сякаш кесиите им са бездънни. Водачът им е човек, когото няма как да забравиш, щом веднъж си видял. Казва се Батацес, облечен е от главата до петите в чисто злато, а на главата си носи златна корона. Чувал съм, че на изток са способни да изтъкат цяла дреха от злато, но не съм и предполагал, че ще имам честта да видя подобно чудо, при това не при цар Птолемей или при партите, ами насред Рим.

Всички жени в този глупав наш град са пощурели по Батацес и приятелите му. От толкова много злато чак са си изгубили ума и мъничките им ръчички без почивка посягат към перлите и гранатите, които току-виж се изсипели от някоя брада или… хайде да не прекалявам с подробностите. Достатъчно неделикатно е да ти кажа, че чужденците ни не са евнуси.

Както и да е. Дали защото собствената му съпруга се е оказала някоя от заслепените от златото римлянки, или защото се е водил от по-алтруистични мотиви, не знам, но народният трибун Авъл Помпей излезе на рострата и публично обвини Батацес и останалите жреци, че са мошеници и шарлатани и призова всички заедно да бъдат изхвърлени насила от нашия почтен град. Най-добре би било, ако ги качим гърбом на магарета и ги покрием с катран и перушина. Батацес не остави незабелязано това изказване на Авъл Помпей и отиде право в Сената да се жалва. Явно, че светата ни институция се е повлияла в немалка степен от ентусиазма на сенаторските съпруги, защото Авъл Помпей беше строго скастрен и му беше казано повече да не се заяжда със знатните особи. Сред назначените отци обаче се намериха и пуристи, които твърдо заеха страната на Авъл Помпей, най-малкото, защото не му е работа на Сената да държи сметка на един народен трибун какви ги е говорил на Форума. След което започна голяма разправия дали Батацес и хората му можело да се смятат за посланици или не, нищо че Скавър вече веднъж се беше изказал против. Обаче той се оказа неоткриваем — навярно тъкмо е ровил из записките на старите ми речи, за да търси повече епиграми, или пък е надигал полата на жена си в търсене на повече епидермис, — и въпросът остана отново без решение.