Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Скавър го зяпна.

— Аз?

— Точно така, ти! Помисли, отдавна си вдовец, а дори нямаш наследник, на когото да предадеш и името, и богатствата си. Това, Марк, би било истинска трагедия — опитваше се да го склони Метел Нумидик. — А момичето е хубавица! Хайде, Марк, време ти е да забравиш напълно миналото и да започнеш отначало! При това племенницата ми е много богата.

— Какво искаш, да стана като онзи проклет стар козел Катон Цензор? — рече Скавър, но по нотките на съмнение в гласа му Метел разбра, че ако настоява с предложението си и особено ако го накара да изглежда по-привлекателно, нищо чудно да успее. — Но Квинт, аз съм вече на петдесет и пет!

— И така да е, като те гледам, остават ти поне още толкова.

— Я ме погледни! Погледни ме по-добре! Виж, плешив ли съм? Плешив, не, ами същинско яйце, косъм нямам на главата си. Сбръчкан ли съм? И слоновете на Ханибал не могат да се сравняват с мен. Започвам да се схващам, мъчи ме ревматизъм, мъчат ме хемороиди… Как я мислиш тая? Не, Квинт, не!

— Далматика е още млада и неопитна — за нея да се омъжи и за дядо си би било съвсем в реда на нещата — убеждаваше го Метел. — О, Марк, не можеш да си представиш каква радост ще бъде за мен! Хайде, какво ще кажеш?

Скавър се зачеса по плешивото теме. Хем не можеше още да се съвземе от изненадата, хем започваше да се пита няма ли да заговори отново младостта у него.

— Наистина ли мислиш, че може да излезе нещо? Мислиш, че ще ми е по силите да си създам ново семейство? Та дори да ми се родят деца, няма да доживея да ги отгледам!

— А защо мислиш, че ще умреш млад? На мен ми приличаш на един от онези стари, египетски предмети — толкова са запазени, че могат да издържат още хиляда години. Когато ти умреш, Марк Емилий, Рим ще се разтърси до самите си основи.

Двамата излязоха на Форума и се насочиха към Весталските стълби. Бяха потънали в оживен разговор и махаха със свободните си десни ръце, за да подкрепят думите си.

— Я ги погледни тия двамата — подшушна Сатурнин на Главция. — Обзалагам се, че и сега обсъждат как да се разправят с демагозите.

— Скавър си е едно старо и коравосърдечно лайно — заключи Главция. — Как можа да стане пред хората и да наговори всички тези неща за сина си!

Сатурнин стисна нервно устни.

— За него фамилията е нещо по-важно от отделните хората, които са членове на тази фамилия. И все пак той отново показа брилянтна тактика. Даде пред всички да се разбере, че неговата фамилия винаги се е славила със смелостта си! Неговият син едва не погуби цял римски легион, но никой в нищо не може упрекне самия Марк Емилий, още по-малко предците му.