Град от пепел
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321364
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от пепел». Краткое содержание книги:
— Това е добре, нали? — обърна се Клеъри към Люк. — Той каза, че сега не чувал нищо. Сигурно са си отишли.
— Възможно е — рече колебливо Люк. Сега бяха на магистралата и се движеха с бясна скорост към квартала на Саймън. — За всеки случай го дръж на телефона.
— Какво правиш сега, Саймън?
— Нищо. Пренесох всичко от стаята до вратата. Сега остана само да извадя Йосариан иззад парното.
— Остави го там, където си е.
— Ще ми е много трудно да обясня всичко това на мама — каза Саймън и телефонът прекъсна. Чу се щрак и толкова, на дисплея бе изписано „Край на разговора“.
— Не. Не! — Клеъри натисна бутона за повторно избиране, пръстите й трепереха. Саймън веднага вдигна. — Извинявай. Йосариан ме одраска и изпуснах телефона.
Буцата в гърлото й се стопи.
— Няма нищо, стига да си добре…
Шум като от мощна вълна заглуши гласа на Саймън. Тя дръпна телефона от ухото си. На дисплея все още беше изписано, че има връзка с номера.
— Саймън! — изкрещя тя в телефона. — Саймън, чуваш ли ме?
Звукът от трошене спря. Чу се нещо като издрънчаване и един висок нечовешки вой — Йосариан? Последва звук от падането на нещо тежко на земята.
— Саймън? — прошепна тя.
Чу се щракване, а после някакъв провлечен, развеселен глас заговори в ухото й.
— Клариса — каза той. — Знаех си, че ти си на телефона.
Тя стисна очи, стомахът й се преобърна, сякаш беше във влакче на ужасите, което току-що се е спуснало за първи път.
— Валънтайн.
— Искаш да кажеш „татко“ — рече той, като звучеше искрено ядосан. — Що за моден навик да се обръщате към родителите си на малки имена.
— Начинът, по който ми се иска да те нарека, е много по-неприличен, отколкото обръщението по име — сопна му се тя. — Къде е Саймън?
— Имаш предвид вампирчето ли? Съмнителна компания за момиче от добро семейство на ловци на сенки, не мислиш ли? За в бъдеще очаквам също да имам думата при подбора на приятелите ти.
— Какво си направил на Саймън?
— Нищо — каза раздразнено Валънтайн. — Засега.
И затвори.
Когато Алек се върна в залата за фехтовка, Джейс лежеше на пода и си представяше танцуващи момичета, стараейки се да не обръща внимание на болката в китките си. Не се получаваше обаче.
— Какво правиш? — попита Алек, като коленичи толкова близо, колкото позволяваше трептящата стена на затвора. Джейс си каза, че Алек задаваше с добро чувство този въпрос и си припомни, че преди би го възприел по-скоро като нещо мило, отколкото дразнещо. Но не успя.
— Мислех да полежа на пода и да се погърча от болка — изръмжа той. — Това ми помага.
— Наистина? О… ти се майтапиш. Може пък това да е добър знак — каза Алек. — Ако искаш, можеш да седнеш. Ще се опитам да промуша нещо през стената.
Джейс се изправи така внезапно, че му се зави свят.
— Алек, недей…
Но Алек вече му подаваше нещо с две ръце, сякаш деца си подхвърляха топка. Една червена сфера проби трептящата завеса и се търкулна към Джейс, като леко се удари в коляното му.
— Ябълка. — Той я вдигна с известно усилие. — Колко подходящо.
— Мислех, че може да си гладен.
— Гладен съм. — Джейс отхапа от ябълката. Сокът потече по ръцете му и изпращя в сините пламъци, които приклещваха китките му. — Писа ли на Клеъри?
— Не. Изабел не ме пуска в стаята си. Само замеряше вратата с разни неща и крещеше. Каза, че ако вляза, ще скочи от прозореца. Като нищо ще го направи.
— Сигурно.
— Имам чувството — каза Алек и се усмихна, — че никога няма да ми прости предателството спрямо теб.
— Добро момиче — каза с признателност Джейс.
— Но аз не съм те предал, идиот такъв.
— Важно е доброто желание.
— Точно така, защото съм ти донесъл още нещо. Не знам дали ще проработи, но не е зле да опитаме. — Той плъзна през стената нещо малко и металическо. Беше някакъв сребърен диск, голям колкото монета от 25 цента. Джейс остави ябълката и посегна с любопитство към диска.
— Какво е това?
— Взех го от бюрото в библиотеката. Виждал съм родителите ми да го ползват за сваляне на белезници. Мисля, че действа един вид като отключваща руна. Може да опитаме…
Той млъкна, когато Джейс допря диска до китките си, като го държеше несръчно с два пръста. В мига на допира до синия пламък оковите проблеснаха и изчезнаха.