Град от пепел
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321364
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от пепел». Краткое содержание книги:
— Трябваше да помислиш за това, преди да решиш да се срещнеш с Валънтайн.
— Така няма да започна да се страхувам повече от отмъщението на Съвета. Те не може да са по-лоши от вас.
— О, не се притеснявай, няма да бъдеш предаден на Съвета — рече инквизиторката. В гласа й имаше спокойствие, което никак не се хареса на Джейс.
— Какво имате предвид с това, че няма да бъда предаден на Съвета? Не казахте ли, че утре ще отпътувате с мен за Идрис?
— Не. Решила съм да те върна на баща ти.
Шокът, предизвикан от думите й, отново подкоси краката му.
— На баща ми?
— Да, на баща ти. Възнамерявам да те разменя срещу Реликвите на смъртните.
Джейс я гледаше втренчено.
— Сигурно се шегувате.
— Ни най-малко. По-лесно е, отколкото да те изправим пред съда. Разбира се, ще бъдеш изхвърлен от Клейва — добави тя след кратък размисъл, — но мисля, че това няма да е изненада за теб.
Джейс поклати глава.
— Попаднали сте на грешния човек. Надявам се да го осъзнавате.
По лицето й пробяга раздразнение.
— Няма нужда да се правиш на невинен, Джонатан.
— Нямах предвид себе си. Говорех за баща си.
За първи път, откакто я беше срещнал, тя изглеждаше объркана.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Баща ми не би заменил Реликвите на смъртните за мен. — Думите бяха горчиви, но не и тонът на Джейс. Той беше делови. — По-скоро ще гледа как ме убивате пред очите му, отколкото да се лиши от Меча или Бокала.
Инквизиторката поклати глава.
— Нищо не разбираш — рече тя, а в гласа й се долови странна нотка на досада. — Типично за децата. Любовта, която родителят изпитва към детето си, няма равна на себе си. Никоя друга любов не е така всепоглъщаща. Никой баща — дори и Валънтайн — не би пожертвал сина си заради парче метал, независимо колко е могъщо то.
— Вие не познавате баща ми. Той би се изсмял в лицето ви и би ви дал пари, за да изпратите тялото ми обратно в Идрис.
— Не бъди толкова…
— Права сте — рече Джейс. — Като се замисля, току-виж ви накарал вие да платите превоза.
— Както виждаш, ти наистина си син на баща си. Не е в твой интерес той да загуби Реликвите на смъртните… това би означавало да загуби могъществото си, което засяга и теб. Ясно е, че не искаш да живееш като син на изпаднал в немилост престъпник, така че не се опитвай да промениш решението ми. Няма да ме надхитриш.
— Чуйте. — Сърцето на Джейс биеше лудо, ала той се опитваше да говори спокойно. Тя трябваше да му повярва. — Знам, че ме мразите. Знам, че ме мислите за лъжец като баща ми. Но аз говоря истината. Баща ми твърдо вярва в това, което прави. Вие го мислите за зъл. Но той си мисли, че е прав. Той вярва, че върши Божие дело. И няма да се откаже от него заради мен. Ако сте ме проследили, когато се срещнах с него, трябва да сте чули какво каза той…
— Аз само видях, че говориш с него — рече инквизиторката. — Ала нищо не чух.
Джейс изруга под носа си.
— Вижте, ще се закълна в каквото пожелаете, за да ви уверя, че не лъжа. Той използва Меча и Бокала, за да призовава демони и да ги командва. Докато вие си губите времето с мен, той създава своята армия. И когато настъпи моментът, в който ще разберете, че той не би се съгласил с размяната, вече няма да имате никакъв шанс…
Инквизиторката се извърна, като изсумтя с отвращение.
— Писна ми от лъжите ти.
Джейс ахна невярващо, когато тя му обърна гръб и с решителна стъпка се отправи към вратата.
— Моля ви, трябва да ми повярвате! — извика той.
На вратата тя се спря и се обърна да го погледне. Джейс можеше да види само ъгловатите сенки на лицето й, острата брадичка и тъмните вдлъбнатини на слепоочията й. Сивите й дрехи се сливаха със сенките, така че всичко, което се виждаше от нея, беше един плуващ във въздуха череп.
— Не мисли — каза тя, — че искам да бъдеш върнат на баща ти. Валънтайн Моргенстърн не заслужава такова благоволение.
— А какво заслужава?
— Да държи в ръцете си мъртвото тяло на своето дете. Да гледа мъртвия си син и да знае, че нищо не може да направи и че нито магия, нито заклинание, нито сделка с ада няма да могат да го върнат… — Тя направи пауза. — Той трябва да изпита същото — прошепна и бутна вратата с ръка, а ноктите й одраскаха дървото. Вратата се затвори с тихо изщракване след нея, оставяйки Джейс с горящите му китки да гледа объркано след нея.