Първото семейство

— Мишел, не ми харесва да се делим.

— Мога и сам да се погрижа за мисис Батъл — предложи Боби. — Няма проблем.

— Шон, върви. Ще се видим в къщата на татко.

— Сигурна ли си?

Мишел кимна.

— Напълно.

Когато тримата тръгнаха, Шон се обърна назад, но Мишел не гледаше след тях.

Остана сама на масата десетина минути, после стана бавно, отвори якето си и погледна зиг зауера в кобура на колана си.

Трябва да е знаел, че жена му лежи мъртва в гаража. А е излязъл, за да снима номерата на колите? Какво безчувствено копеле. Какво е искал да направи? Да накисне някого за убийството, което е извършил? Много лесно би могъл да удари майка й с лявата ръка, колкото да заблуди ченгетата. Баща й беше силен човек. И в двата случая Сали Максуел щеше да е мъртва.

А той беше някъде там. Баща й беше на свобода и имаше оръжие.

Тя стана и тръгна решително към изхода. По пътя мина покрай витрината с трофеите на голф клуба. Едва я погледна, но и един бегъл поглед беше достатъчен. Веднага се обърна и се вторачи във витрината. Беше пълна с блестящи метални плакети, снимки, медали и други подобни. Две от нещата силно я заинтригуваха, макар и да не играеше голф.

Наведе се и се приближи.

Първото беше снимка на три жени. Средната държеше голяма купа. Дона Ротуел — усмихваше се щастливо. Мишел погледна надписа отдолу. „Дона Ротуел, шампион на аматьорите от клуба“. Беше от тази година. На ламинирана картичка до снимката бяха отпечатани резултатите й от турнира. Мишел не разбираше кой знае колко от голф, но дори и на нея й стана пределно ясно, че резултатите са впечатляващи.

Втората снимка беше на Ротуел в момент на удар. Имаше вид на жена, която знае какво прави.

Докато гледаше витрината, до нея се приближи мъж с брада, памучни панталони и риза за голф.

— Разглеждате местните голф легенди ли? — попита мъжът с усмивка.

Мишел посочи снимките.

— Тези двете най-вече.

Мъжът също ги погледна.

— О, Дона Ротуел, да. Тя е роден талант, има страхотен удар.

— Значи е добра?

— Добра ли? Тя е най-добрата състезателка над петдесет години в целия окръг, а може би и в щата. Има някои доста добри трийсет и четирийсетгодишни, които не могат да се мерят с нея. В колежа е била спортистка. Играла е тенис, голф, лека атлетика. Все още е в забележителна форма.

— Значи уменията й са добри?

— Много добри. Защо?

— Значи не би имала проблем да я допуснат да участва в турнир тук? Имам предвид уменията й?

Мъжът се засмя.

— Да има проблем? Дона печели почти всички турнири, в които е участвала, откакто се помня.

— Познавахте ли Сали Максуел?

Мъжът кимна.

— Красива жена. Жалко, че й се случи това. Знаете ли, малко приличате на нея.

— Играеше ли добре голф?

— О, да. Много добре. По-добра беше обаче на близките удари, отколкото на далечните.