Първото семейство
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първото семейство». Краткое содержание книги:
Обърна се към нея веднага.
— Тук съм, скъпа!
Макар и да се опитваше да ги сдържи, сълзите потекоха по сбръчканото му лице, което за един ден беше остаряло повече, отколкото за последните десет години.
— Обичам те!
— И аз те обичам, скъпа! — Улови се за гърдите, за да не изскочи сърцето му. — Типи! Трябва да ми кажеш какво се случи! Трябва да ми кажеш кой ти причини това!
Погледът й отново се замъгли и очите й се затвориха. Той започна да търси трескаво в ума си, за да открие нещо, което да задържи вниманието й.
— „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга“ — изрече той.
Това беше първото изречение на „Гордост и предразсъдъци“.
През годините си бяха чели цитати от книгата един на друг.
Типи отвори очи, усмихна се и Куори въздъхна, защото беше убеден, че Бог му е върнал момичето въпреки предсказанията на белите престилки.
— Типи, кажи ми кой ти направи това! Кажи ми, скъпа! — каза той колкото се можеше по-твърдо.
Тя прошепна беззвучно само четири думи, но това беше достатъчно. Той ги разбра.
— Благодаря ти, скъпа! Боже, колко те обичам!
Погледна към тавана и добави:
— Благодаря ти, Исусе!
После вратата на болничната стая се отвори и Куори се обърна. Беше Камерон с две кафета. Той стигна до нея само с един скок и я сграбчи толкова силно, че кафетата се разляха. Дръпна я до леглото.
— Момичето ни се събуди, Кам! Върна се при нас!
Очите на Камерон Куори се уголемиха и лицето й се озари от усмивка. Когато обаче тя погледна към леглото, усмивката й се стопи.
Куори също погледна надолу. Очите на Типи бяха затворени. Усмивката й я нямаше. Нямаше да се събуди никога повече. Нямаше да чуе гласа й никога повече.
Тъкмо заради тази последна усмивка, която бе получил от дъщеря си, Куори й четеше от романа на Джейн Остин през годините. Чувстваше, че е нещо като благодарност към авторката за това, което му дари — няколкото безценни последни мигове с дъщеря му.
Четирите думи, които Типи прошепна, останаха завинаги запечатани в съзнанието му. Тогава не реагира, защото те не сочеха категорично към един човек. И още по-вбесяващ беше фактът, че лекарят не му повярва, когато му каза, че дъщеря му е дошла в съзнание.
— Ако наистина се е събудила — каза лекарят, — било е аномалия.
Куори едва се сдържа да не счупи и неговите зъби.
Наистина не реагира при онези четири думи и не беше съвсем сигурен защо. След смъртта на Камерон обаче вече нищо не го спираше. Тогава започна дългото пътуване към истината. До момента, в който справедливостта можеше да се окаже по-близо до него и Типи, отколкото когато и да било преди.
Докато летеше, си помисли, че само едно нещо е по-ужасно от това да умреш сам и то беше да умреш, преди да си приключил делата си на този свят.
Той нямаше да умре, преди да ги приключи.
59
— Съжалявам.
Мишел седеше облечена на ръба на леглото в стаята за гости. Шон току-що се беше събудил. Хавлиената кърпа все още беше омотана около кръста му, възглавницата беше мокра от косата му.
Обърна се към нея и раздвижи изтръпналото си рамото.
— Няма за какво да съжаляваш. Премина през ада и се върна. Всеки би рухнал на твое място.
— Не и ти.
Той се надигна и се облегна на възглавницата.
— Може да те изненадам.
Погледна през прозореца. Стъмваше се. Обърна се учудено към Мишел.
— Колко е часът?
— Наближава седем.
— И съм спал през цялото време… Защо не ме събуди?
— Аз също не бях будна. — Погледна надолу и попита: — Шон, казах ли нещо, докато не бях на себе си?
Той докосна ръката й.
— Мишел, не можеш да си перфектна през цялото време. Таиш всичко в себе си, докато не експлодираш. Трябва да спреш да го правиш.
Тя погледна към прозореца.
— Като стана дума за това, пропиляхме цял ден. — Обърна се рязко. — Ами ако има нещо ново около Уила?
Беше ясно, че не й се говори за случилото се тук.
Шон разбра и взе телефона си от нощното шкафче. Прегледа съобщенията и имейлите.
— Нищо. Трябва да чакаме, докато някоя от следите, с които разполагаме, не проработи. Освен ако не измислиш нещо друго, разбира се.
Тя седна в леглото и поклати глава.
— Фактът, че Тък Дътън и Джейн Кокс всъщност ни лъжат от самото начало, не ни помага особено.
— Така е. Не ни помага. Сега обаче сме тук и бихме могли да направим нещо по случая с майка ти. Например да открием Дъг Рейгън.