Робинята

напълно непознати във фитнес клуба, бях настроен скептично относно искреността. Сърцето

ме заболя от желание. Тя все още бе ужасно сексапилна.

Лили ми разказа за новия си живот. Не само преподавала йога, но и участвала в

движение за духовно пробуждане. Прекарала две седмици на червените скали до Седона,

седнала в енергийна вихрушка, като се раздвижвала само за да пие вода. Дори не ставала да

пишка. Разказа ми за постелката на пода, където спяла, и как споделяла стаята с пет други

жени. Каза, че не била правила секс поне от две години, тъй като това било нещо, на което

не гледали с добро око в движението, но изборът си бил неин и никога преди не се била

чувствала толкова щастлива. Разказа ми за празнината в сърцето си, която внезапно се

запълнила, когато започнала да се занимава с йога. Аз пък й обясних, че харесвам

собствената си празнина, която ме приближава до всички останали. Лили спомена, че

миналата седмица прекарала осем часа, изпълнявайки един и същи поклон, като в същото

време рецитирала текст, който трябвало да спаси света. Преди се била покланяла по хиляда

пъти, но четири хиляди поклона я скапани. Освен това ми намекна, че се била отказала от

всичките си вещи, отказала се от университета, за да се отдаде на призванието си на месия.

След това пък ми намекна, че вероятно щяла да прави секс някой ден. Аз отговорих, че съм

подходящият човек за работата и й отворих вратата на ресторанта.

Поръчах бутилка саке и гигантска порция сурова риба. Лили си поръча минерална вода

и купа ядки.

— Можеш да поръчаш каквото си искаш — казах. — Аз черпя.

— Точно това искам — отговори тя.

Лили се помоли над купичката си, после предпазливо лапна няколко ядки. Аз натъпках

огромно парче сьомга в устата си, изпих чаша саке на екс, избърсах устата си и събрах

смелост да заговоря.

— Е, хайде да чуем, Лили. Каква е цялата история с „Нова зора“? Въобще не ми прилича

на йога. Как се забърка с тези типове?

— Нали вече ти обясних за празнината ми и всичко друго — отвърна тя отбранително.

— Да, но какво целиш с участието си в тази група? Какъв е смисълът да правиш тези

упражнения по цял ден всеки ден?

Тя избърса устата си, наклони глава и внимателно подбра думите си.

— Може ли първо да ти разкажа една история? — попита и изчака да кимна. — Искам

да ти я разкажа. Всеки път, когато си я разказвам, си припомням защо се занимавам с това и

какво е призванието ми.

— Разбира се. Давай.

— Знаеш ли, че като дете никога не плачех?

— Никога?

— Никога. Докато станах на девет години. Спомням си ясно. Накарах майка ми да се

надбягваме до предната врата. Но само след няколко секунди се спънах, паднах по лице и си

разбих брадичката.

— Да, това изглежда подходящ момент да пролееш няколко сълзи.

— Да! Абсолютно същата мисъл ми дойде и тогава. Затова го направих. Но не само