Беше ми написала два телефонни номера — в работата и вкъщи. Когато прочетох писмото, беше към 2:30 следобед. Позвъних на служебния.
— Да? — отговори женски глас.
— Аз съм.
— Аз съм Чинаски. Получих писмото.
— Знаех си, че ще се обадиш.
— Имаш секси глас — казах.
— И ти — отвърна тя.
— Кога мога да те видя? — попитах.
— Ами за довечера нямам планове.
— Хубаво. Искаш ли да се видим довечера?
— Добре — рече тя. — Ще се видим след работа. Да се чакаме в един бар на авеню „Кахуенга“, казва се The Foxhole. Нали го знаеш?
— Да.
— Нека се срещнем там към шест…
Отидох с колата и паркирах пред The Foxhole. Запалих си цигара и поседях в колата. После излязох и отидох в бара. Коя беше Валенсия? Застанах на прага, а никой не се обърна към мен. Тогава отидох до бара и си поръчах водка с тоник. Едва тогава чух името си:
— Хенри?
Обърнах се и видях блондинка, която седеше сама в едно сепаре. Взех си питието и отидох да се настаня при нея. Беше на около трийсет и осем години и хич не я биваше. Беше отпусната и доста дебела. Гърдите й бяха много големи и уморено висяха. Имаше късо подстригана руса коса. Носеше много грим и изглеждаше изтощена. Беше с панталони, блуза и ботуши. Бледосини очи. И на двете ръце имаше по много гривни. Лицето й не разкриваше нищо, макар че може би някога е било красиво.
— Беше адски тъп ден — каза ми тя. — Окапаха ми пръстите от печатане.
— Ако искаш, да го отложим за друга вечер, когато се чувстваш по-добре — предложих аз.
— Не, мамка му, нищо ми няма. Ще пийна още едно и ще живна — рече Валенсия и махна на сервитьорката. — Още една чаша вино!
Пиеше бяло вино.
— Как върви писането? — попита после. — Имаш ли нови книги?
— Не, но работя по един роман.
— Как ще се казва?
— Още няма заглавие.
— Ще бъде ли хубав?
— Не знам.
Известно време и двамата мълчахме. Аз си допих водката с тоник и си поръчах още една. Валенсия просто не беше мой тип — във всякакъв смисъл. Просто не ми беше приятна. Има и такива хора — намразваш ги в момента, в който ги видиш.
— В службата има една японка. Прави всичко възможно, за да ме уволнят. Аз съм гъста с шефа, но тази кучка адски ми трови живота. Някой ден ще я изритам право по гъза.
— Откъде си?
— От Чикаго.
— Не обичам Чикаго — казах аз.
— Аз обичам Чикаго — заяви тя.
Довърших си питието и тя довърши нейното. После побутна сметката към мен:
— Ще платиш ли? Ядох и салата от скариди.
Извадих си ключа, за да отворя колата.
— Това ли ти е колата?
— Да.
— И смяташ, че ще се возя в такава стара кола?
— Виж, ако не ти се качва, недей.
Валенсия се качи. Когато подкарах, извади огледало и започна да си оправя грима. До вкъщи не беше далеч. Паркирах.
Когато влязохме, тя каза:
— Тук е мръсно. Трябва да накараш някой да го оправи малко.
Извадих водката и бутилка тоник и налях две питиета. Валенсия си свали ботушите.
— Къде ти е пишещата машина?
