Разбитото око

— Хайде да отидем да поблъскаме нещо, че да ни мине — предложи тя изведнъж и се изчерви.

Прииска му се да хване ръката ѝ и не посмя. Защо изведнъж се почувства толкова непохватен и недорасъл?

— И недей да говориш за това пред другите — помоли Тея.

— Никой няма да чуе от мен, че с тебе сме приятели — изрече той тежко.

— Трошач!

Кип се ухили и направи с пръсти знака на трите и четирите, сякаш потвърждаваше клетва. И Тея не можа да сдържи усмивката си.

Тя като че ли искаше да се впусне в обяснения защо всъщност не може да му обясни причината да се върне в Хромария опръскана с кръв, да се оправдае все някак, но се отказа. И Кип прие това като проява на зрялост. Предишната Тея щеше да увърта и да усуква от опасение, че той не ѝ вярва. Или беше вярно да си мисли „робинята Тея щеше да увърта и да усуква“? Ами ако и преди е била каквато е сега, но робството ѝ е пречело да го покаже?

„Е, значи поне едно нещо направих както трябва. Поне веднъж в живота си.“

— Липсваше ми, Кип — каза Тея, засмя се и го замери с една сгъната хавлия.

Той улови хавлията, усещаше как усмивката напира да разкъса бузите му.

— Готов ли си да се качим?

Кип си избърса лицето. Тренировките на Черната гвардия си имаха и добра страна — никой не би обърнал внимание, ако се появи вече изпотен.

Вратата зад тях се отвори и влезе Гринуди. Кип забрави за усмивката си.

— Добър ден, млади господарю… Гайл — каза робът.

Както винаги беше облечен спретнато и в лицето приличаше на спаружена ябълка, а държането му си оставаше приятно колкото диария посред нощ.

— Гринуди, изглеждаш много добре! — заяви Кип с пресилено дружелюбие.

Послужи си натъртено с името на роба, за да напомни кой какъв е в залата. Откога ли ги подслушваше?

— Вашият дядо желае да отидете при него.

— За игра на Девет крале ли?

— Доколкото знам — да.

— Имам тренировка с Черната гвардия. Не искам да играя с него сега.

— Вашите желания нямат значение. Промахосът ви заповядва да се явите при него. Ще дойдете с мен. Веднага.

За този човек явно беше наслада да вбесява Кип. Промахос ли?! Милостиви Оролам, само това не! Затова значи имаше власт да не го допусне в библиотеката. Проклет да е!

— Иначе какво ще стане? — наежи се Кип.

„Не можеш да не го правиш, нали?“

Старият париец изви глава да погледне Тея.

— Иначе тази ваша приятелка ще бъде прогонена.

— Моля? — Тея настръхна.

— Не говоря с тебе, робиньо. Затвори си устата — сопна се Гринуди.

Ама че мръсник…

— Не съм робиня! — изръмжа Тея.

— О, съжалявам за грешката.

Не беше грешка, разбира се. Е, поне на един въпрос вече имаше отговор — Тея не служеше на Андрос. Не би заплашил някого от своите, нали? Или би разчитал, че Кип няма да позволи да ѝ навреди? Толкова коварен ли беше Андрос, че да играе срещу своите карти с надеждата противникът да го измъкне по неволя от това положение?