Разбитото око

— Това изглежда доста опас… О, великолепно! Наистина ще съм ти много признателен. Аз… аз изучавам какво ли не. Аз имам… ами, разнообразни интереси. — Куентин се изчерви, стрелна с поглед Кип, извърна се и забърбори припряно: — Извинявай, полагам усилия да се избавя от фалшивото смирение, но е толкова… Както и да е, четох за светците от първи век, запомних наизуст всичко за Албан и Странг, както и техните коментари. И за ритуалите на прехода от времето на Карис Заслепителката на сянката. И малко от алтернативните версии на старата история. Между другото, вече гледаш замаяно. Запаметяването на всички тези коментари обикновено изисква… цели пет тома са все пак… Май не те интересува.

Изучавал е всичко това?! Кип си каза, че може да му свърши работа някой ден.

— А нещо по-съвременно? — попита той. — Или това е прекалено опасно-великолепно?

Засмя се, за да прозвучи като шега. Стори му се, че Куентин забрави за стеснителността си, щом навлязоха в негова територия.

— Да речем, структурите на устойчивите племенни йерархии в Аборнея? — започна да изброява луксиатът. — И… съвременните мъченици? По едно време си помислих, че покрай тази тема и мен ме чака мъченичество. Различните подходи при строеж на храмове?

— Да смятам ли, че не се занимаваш със съвременни родословия? Благородническите семейства през Войната на Лъжепризмата и днес?

— Не.

— Хъм…

Кип си призна, че се е увлякъл в надеждите. Нима очакваше Оролам да му прати тъкмо книжник, знаещ всичко, което той искаше да научи? По-изненадан беше от лекотата, с която изрече думите „Войната на Лъжепризмата“. Беше израсъл в Тирея, където говореха само за „Войната на Призмите“. Не я бе нарекъл „Войната на Лъжепризмата“, за да се приспособи, всъщност изобщо не беше съзнателен избор. Това място го променяше.