Разбитото око

Извади от джоба си ключ и протегна ръка. Кип му даде късчето червен пергамент.

— Кип Гайл? — промърмори библиотекарят.

Нямаше съмнение, че може да чете, затова Кип не знаеше как да тълкува скрития в тона му въпрос и само потвърди:

— Да, аз съм.

— Вие сте били там… — Мъжът си облиза устните. — Той жив ли е? Истина ли е? Твърдят, че е така, но какво друго да очакваме от тях? За да не губим надежда до Слънцеднев, нали разбирате? Призмата наистина ли е жив?

— Заклевам се — отвърна Кип. — И аз помагах да го извадим от водата. Той дишаше. Неколцина пирати не стигат да видят сметката на Гавин Гайл.

Библиотекарят кимна с облекчение.

— Така си е, да. След всичко, което вече направи… — Пак погледна пергамента и се намръщи. — Благодаря ви. Колко жалко, че ме мога да ви пусна вътре дори само в отплата за добрата новина. Съжалявам, господине. Нови правила. Вашият дядо е решил, че до този специален раздел ще бъдат допускани само онези, които получат писмено разрешение лично от него.

— Какво?!

Андрос имаше ли право да налага такива забрани?

— Получихме нареждането тази сутрин, преди по-малко от два часа — обясни библиотекарят.

Два часа. Преди Кип да пробута изтънчената си хитрост, за да се сдобие с подписа на Железни. Не знаеше дали да се радва, че шпионите на дядо му не са чак толкова способни, или да се чумери, че Андрос е провалил плана му още преди той да го измисли.

„Малкият лорд прави каквото си ще“, а?

Вече не знаеше с какво да си запълни времето. В края на краищата отиде само на една лекция — по инженерни науки. Обсъждаха ъглите на попадение, качествата на огледалните брони и рефракцията на луксина. В тази зала видя най-добрия нагледен урок досега, а оръжейници и бойни притеглящи ставаха поред да обясняват защо при такова качество на огледалната броня тя ще спре изстрелян срещу нея син луксин под този ъгъл, но не и под онзи. И че чистотата на бронята е основен проблем, тъй като мръсотията влошава отразяващите ѝ свойства.

Някои от Огледалците (обикновено или елитната пехота на някоя сатрапия, или най-богатите бойци във войската) дори покриваха броните си с извънредно тънък памучен плат и можеха да я излъскват до блясък непрекъснато. Преди да влязат в сражение, махаха това покривало, но се случваше да го оставят върху бронята и в бой. Вярно, това малко разваляше впечатлението от вида им, но един оръжейник изтъкна, че има полза първите лъчи син луксин да разпорят плата, вместо ти да се мъчиш с него. И все пак повечето Огледалци искаха да си осигурят веднага психологическото предимство над притеглящите, като им покажат отдалече сияещите си брони. Кип си каза, че е по-вероятно да имат други подбуди — щом са се потрудили толкова усърдно да си лъскат броните, защо да не се изфукат с тях, когато му е времето.

В този ден имаше само общ обзор на проблемите и подробно обсъждане на един-единствен цвят — синия. Лекциите щяха да продължат и Кип се надяваше да присъства на всички.

Изведнъж се оказа, че никоя лекция не изглежда задължителна. Ясно беше, че повече няма да участва в първоначалното обучение с магистра Кадах, но формално му бе разрешено да пропуска само тези занятия. Толкова много работа предстоеше заради войната, защо да си прахосва времето с истории и жития, които нямаха пряка връзка с нея?