Глутница ангели

— От някой по-мургав мъж ли?

Ума се изчерви.

— Да. На него не е изобразено преданието такова, каквото то е достигнало до нас, той е шит специално за мен.

— Я да видим дали ще позная! Онази сладурана с ръцете и хладното оръжие сигурно е Шобан.

— Това е Кали унищожителката, богинята на смъртта. Тя премахва всичко, изпречило й се пред погледа й, понеже нищо не е вечно.

— Значи наистина е Шобан — отбелязах аз.

— „Ганеш“ означава познание, учение, разум. В светлината на митологията той не може да се противопостави на дивата ярост на Кали, но от гледна точка на разума е нейна противоположност. Ала Кали е само едно от проявленията на Джаганмата, майката на света. Кали е нейното тъмно лице. Другото й лице е съпругата на Шива. Деви Ума.

— Без майтап? — попитах аз.

— Без майтап, Марти.

— Излиза, че си кръстена на богиня? — ахнах аз. Ума само понаведе глава. — Аз пък съм кръстен на един герой на Ърнест Боргнайн60. И какво излиза, Ума и Кали са едно и също, така ли?

— Не са. Те са различни проявления на богинята Деви. Светлото и тъмното. Разкъсвани са между търсенето на познание и на мъдростта, олицетворявана от Ганеш, и тяхното унищожение. Поне аз разчитам така гоблена.

— Сложен човек си. Според мен Лос Анджелис няма да ти хареса.

— Никога не съм ходила там.

— Ако случайно идеш, гледай да се вживееш в ролята на Кали. Сандра Бълок се справя чудесно.

— Голям особняк си, Мартин Бърнс. Направо се чудя от какво си направен.

— Ще уредя да ти пратят видеозапис на аутопсията.

— Кога най-после ще стигнем и до нея? — попита до болка познат ирландски тенор.

На вратата стоеше Шобан, облечена в намачкан до безобразие розов хавлиен халат, който сто на сто беше на Ума — беше изключено на Шобан да й се прииска да си купи такова нещо. Приличаше на дъвка: дъвкана, дъвкана и накрая изплюта.

— Няма да се наложи да чакаш дълго, скъпа, така че бързай, лижи си раните, за да се насладиш докрай на кончината ми.

— Предпочитам да лижа други неща — тросна се тя, после седна с пъшкане.

— Че кой не предпочита! — възкликнах аз. Не беше нужен часовник, за да видя, че още е посред нощ. — Защо всъщност си станала?

— Защото сте се разкрещели като дърти цигани — оплака се Шобан.

— Извинявай — рекох й най-чистосърдечно.

Ирландката махна с ръка.

— Всъщност сигурно щях да се събудя и без вас. Не мога да си намеря място.

— Как е кракът?

— Как е главата?

Бях си го изпросил. Шобан нямаше да се оплаква, ако си мълчах и аз. Ума й наля чаша чай.

— Дребният миризливко още ли върти някъде любов? — поинтересува се Шобан. Ума кимна. — Да не повярва човек!

— Ето на, значи съм прав! Паху не е симпатичен на никого.

— Тук не става въпрос дали е симпатичен или несимпатичен — възрази Ума, решила да се прави на дипломатка.

— На мен не ми е симпатичен, и толкоз — отсече Шобан.